Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Господарке, аз...
– Този път – прекъсна я Лийша – ти прощавам. Само този път, защото те обичам. Но никога повече. И когато поискам ти или някой друг да научи нещо от моите дела, ще те уведомя. Междувременно ще съм ти благодарна, ако не си вреш носа в тях.
Уонда кимна и се сви на седалката.
– Да, господарке.
Когато пристигнаха в къщата ѝ, вече се беше стъмнило напълно, но дворът беше пълен с ученици, билкарки и защитени деца. Имаше място само в операционната, където Вика изнасяше урок по защитаването на наметала за невидимост. Лийша искаше преди края на зимата всички билкарки и ученици в Хралупата да притежават по едно.
Вика седеше до подиума на говорителя и рисуваше защити върху тънък пергамент под лещи. Огледалата и лещите отразяваха рисунката върху белия екран и стотици жени я прерисуваха в тефтерите си.
– Децата продължават да се събират – каза Уонда, – а на Рони и момичетата ще им трябва малко повече време, за да нагласят тежестите и мерките. Защо не подремнеш малко? Ще те събудя, когато им притрябваш.
Лийша я погледна.
– Колкото и да се мръщя, няма да те откажа да се държиш като майка, нали?
Уонда се усмихна безпомощно.
– Прости ми, господарке. Не мога да се направя, че не зная нищо.
Лийша съжали за резкия си тон. Уонда беше само на шестнайсет, но се справяше със задълженията на възрастен по-добре от мнозина. Когато момичето я пазеше, Лийша не се страхуваше от нищо.
– Съжалявам, че така ти се сопнах, Уонда – каза тя. – Ти се грижиш за мен и аз те обичам заради това. Продължавай да го правиш, дори да съм...
– Упорита като каменен демон? – допълни Уонда.
Лийша се засмя.
– Лягам си, мамо.
Тя продължи към къщата по празната пътека, а Уонда отиде да посрещне децата. Те я погледнаха с възхищение, скръстиха юмруци на гърдите си и я посрещнаха с типичния за учениците по шарусахк поклон. Мнозина от тях бяха по-големи от нея, но въпреки това я приемаха за свой лидер.
Лийша ускори крачка, приближавайки се към така жадуваните минути спокойствие. Щеше да си свари чай, за да заспи по-бързо, а друг щеше да я чака, за да я освести по-бързо, когато Уонда я събуди. Можеше ли да се надява поне на четири часа сън?
– Лийша – разнесе се глас зад гърба ѝ, – радвам се, че успях да те хвана.
Лийша се обърна и залепи на лицето си престорена усмивка, която почти не можеше да се различи от искрената. Това беше Джизел, последният човек в Теса, когото би поискала да види точно сега. Предпочиташе да беше видяла Илона.
– Защо не си на урока на Вика? – попита Лийша.
– Едно време Вика ми беше ученичка, а не обратното. – Джизел махна с ръка. – Нека момичетата се учат да рисуват защити. Аз съм твърде стара, за да обличам отново ученическата престилка.
– Стига повече такива приказки! – сопна ѝ се Лийша.
Джизел се сепна.
– А?
– Не чу ли речта ми? – притисна я Лийша. – Или реши, че можеш да не ѝ обръщаш внимание, защото някога и аз ти бях ученичка?
Лицето на Джизел се вкамени.
– Голям кураж имаш момиче, за да кажеш тези думи след всичко, което направих за теб. Скъсвам се от работа, откакто дойдох в Хралупата, макар че можех още преди една луна да се прибера в Анжие.
– Така е – съгласи се Лийша. – И другите жени се допитват до теб, когато ме няма наоколо. Точно затова трябва да даваш добър пример, заради доброто на всички. Ако ме пренебрегнеш и пропускаш уроците по защити, какво ще попречи на останалите билкарки над петдесетте да постъпват по същия начин?
– Не всеки трябва да се учи да рисува защити, Лийша – сопна ѝ се Джизел. – Ти искаш твърде много за твърде кратко време от тези жени. Засипваш ги с книги и правила, без дори да си проверила дали познават буквите.
– Не – отвърна Лийша. – Ти искаш твърде малко. Аз едва не умрях по пътя от Анжие, защото не можах да направя дори един защитен кръг. Не искам това да се случи отново на която и да е билкарка. Животът на всяка жена си заслужава няколко часа учене.
– Няма ли скоро всички да имаме защитени деца, които да ни пазят? – попита Джизел. – Носят се слухове, че това е големият ти план. Защитен телохранител за всяка билкарка.
На Лийша ѝ се прииска да си оскубе косата.
– Нощ, това е просто един проклет урок! Стига ми противоречи и отивай там!
Джизел сложи ръце на хълбоците си.
– Да ти противореча? И как ти противореча, да го вземе Ядрото?
– Оспорваш решения, които биха могли да спасят животи! – отвърна Лийша. – Пренебрегваш правилата, които съм определила. Държиш се така, сякаш все още съм ти ученичка. Нощ, дори ме наричаш „момиче“ пред останалите билкарки!