Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Сълзите се затъркаляха по носа ѝ. Тя дори не беше осъзнала, че плаче.
„Създателю, мисля, че съм влюбена.“
Тя отвори уста, изпълнена с желанието да се обещае на този мъж и да сбъдне мечтите му.
Но думите заседнаха в гърлото ѝ. Той я гледаше толкова искрено, с такава любов, че тя просто не можеше да понесе мисълта, че го предава.
Лийша отдръпна ръцете си от неговите и отстъпи назад.
– Тамос, аз...
– Какво има, любов моя? Защо не... – Изведнъж всичко му стана ясно. Дори без защитеното си зрение тя можеше да види промяната в погледа му. – Нощ, значи, слуховете са верни – рече той. – Миналата седмица накарах да нашибат с камшик трима от хората ми заради тези приказки, а те са казвали истината. Пустинният демон. Мъжът, който завладя Рейзън, изби хиляди и напълни Теса със скитащи бежанци. Търкаляла си се с него.
– А ти си се търкалял с всяка прислужничка в Анжие – сопна му се Лийша. – Когато си легнах с него, не ти се бях обещала, Тамос. Едва се познавахме. Дори не знаех, че ще идваш в Хралупата.
– Онези прислужнички не избиваха хиляди хора – рече Тамос, без да си прави труда да отрича.
– Ами ако избиваха и ти можеше да забавиш настъплението им и да научиш плановете им, като си легнеш с тях, щеше ли да се поколебаеш?
– Значи, тогава си блудствала – отсече той.
Лийша му зашлеви шамар. Очите му се разшириха за миг от изненада, но после ги стисна здраво. Лицето му се изкриви в гримаса и той стисна огромните си юмруци.
Ръката на Лийша се плъзна към торбичката, където държеше заслепяващия прах, но Тамос нададе рев, отдръпна от нея и закрачи из стаята като затворен в клетка нощен вълк. После извика отново и удари с юмрука си дървената табла на голямото легло.
– Оооох! – извика той, притискайки ръка към тялото си.
Лийша изтича при него и го хвана за ръцете.
– Дай да видя.
– Не направи ли достатъчно?! – изкрещя Тамос с обляно в сълзи и изкривено от силна болка лице.
Лийша го погледна спокойно.
– Моля те. Може да си счупил нещо. Просто седни за миг и ме остави да проверя.
Тамос се остави да го отведе до леглото, където двамата седнаха и Лийша внимателно огледа наранената ръка. Тя се беше зачервила и кожата се беше разранила на кокалчетата, но можеше да е много по-зле.
– Няма нищо счупено – каза тя. Извади от джобчето на престилката си кръвоспиращо прахче и плат, почисти и превърза раната. – Просто я сложи в купа с лед...
– Има ли поне някакъв шанс да е мое?
Тамос я гледаше умолително.
Лийша си пое дълбоко дъх и поклати глава. Сърцето ѝ се късаше в гърдите. Току-що бе прекъснала всякаква възможност да бъде с Тамос.
– Обичам те – прошепна тя. – Кълна се. Ако можеше да се върна и да променя нещата, щях да го направя. Знам, че те подведох. В началото беше, за да защитя детето, но само в началото.
– А след това? – попита Тамос.
– Защото исках да стана твоя графиня – отвърна Лийша. – Искам го повече от всичко.
Тамос дръпна ръката си, скочи и отново закрачи из стаята.
– Ако говориш искрено, тогава го докажи. Свари си отварата на плевичарката и изхвърли детето. Започни отначало, бъди моя.
Лийша примигна. Не се изненада, когато ѝ го предложи майка и, и несъмнено Иневера и Аманвах биха поискали същото. Жените могат да се отнасят хладнокръвно към такива неща, когато се налага. Но тя никога не би помислила, че Тамос ще поиска да убие невинно дете.
– Не – отвърна Лийша. – Веднъж пих такъв чай, без дори да знам дали в мен расте живот, и след това горчиво съжалявах. Повече от това, че си легнах с Ахман. Никога повече.
– Агрх! – изрева Тамос, сграбчи една ваза и я запрати към стената.
Лийша се вцепени. Нощем Тамос не сдържаше силата си. Защо сега трябваше да е по-различно? Тя също се изправи и започна да се отдръпва към тайната врата към градината.
Към Уонда.
Но Тамос отново я изненада, яростта му го напусна с една въздишка и раменете му увиснаха. Когато се обърна към нея, на лицето му бе изписано примирение.
– Нали осъзнаваш, че целият Съвет и майка ми си мислят, че е мое?
Лийша кимна, плачейки. Краката ѝ се подкосиха и тя отново седна на леглото, като покри лицето си с ръце в отчаян опит да скрие сълзите. Седя там няколко дълги мига, нещастна и потреперваща, но изведнъж някаква тежест се отпусна на леглото и Тамос я прегърна.
Лийша се притисна към него, чудейки се дали ще е за последен път. Вкопчи се в ризата му и вдъхна дълбоко, запомняйки аромата му.
– Съжалявам, че те замесих в това – рече тя. – Не очаквах, че ще започнеш да ме ухажваш или че ще се влюбя в теб. Просто се опитвах да защитя бебето.
– Да го защитиш от кого? – попита Тамос. – Никой в Хралупата не би наранил дете.