Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Ако знаеха, красиянците щяха да го изтръгнат от утробата ми – каза Лийша.– Или по-лошо, щяха да изчакат да се роди и да ми го отнемат, за да го отгледат като наследник на зелените земи. – Тя погледна към Тамос. – И майка ти би го взела като заложник, не отричай.
Тамос наведе поглед и кимна.
– Сигурно ще реши, че така е най-добре.
– А ти, Тамос? – попита Лийша. Знаеше, че избързва, но трябваше да разбере. – Само преди миг не можеше да продължиш без мен. Искаш ли да ме видиш като затворничка в двора на майка ти?
Раменете му се отпуснаха.
– А какво да правя? Райнбек все още няма син. Майка ми си мисли, че може би носиш наследника на Бръшлянения трон. Как да ѝ кажа, че това всъщност е наследникът на пустинния демон?
– Не знам – отвърна Лийша. – Не е нужно да решаваме сега. Състоянието ми все още не е официално оповестено. Нека просто се държим нормално и да се опитаме да решим какво да правим.
Тя стисна ръката на Тамос и когато той не я отдръпна, се наведе напред за една последна целувка.
Тамос отскочи като ужилен.
– Недей. Не сега. Може би никога повече.
Той отстъпи назад и махна с ръка към скритата врата.
– Мисля, че трябва да си вървиш.
Лийша плачеше, когато излезе от стаята и побягна от къщата колкото се може по-бързо.
Глава 17. Златния тон
333 СЗ зима
Анжиерската хералдическа карета изглеждаше някак не на място в Хралупата, но Роджър щеше да я разпознае навсякъде. Двамата с Арик се бяха возили безброй пъти в нея, когато господарят му все още беше любимец на Райнбек.
Само че сега тя принадлежеше на Джейсън Златния тон.
Лъкът на Роджър се плъзна по струните, когато каретата спря до Ядронското гробище, ескортирана от десетина Дървени войници на охранени анжиерски коне. Останалите жонгльори и ученици, които се упражняваха заедно с него на подиума, също спряха да свирят и погледнаха в същата посока.
Кендал улови погледа му.
– Наред ли е всичко? Тъмен си като облак.
Роджър не я чуваше. Съзнанието му плуваше в смесица от паника и страх, спомняйки си писъците и смеха в онази кървава нощ. Той гледаше като омагьосан как кочияшът спуска стълбичката и отваря вратичката на каретата.
Хари Ролър положи ръка на рамото му.
– Изчезвай, младеж. Веднага, преди да са те видели. Аз ще им предам извиненията ти.
Думите и лекото побутване от стария жонгльор изтръгнаха Роджър от замайването му. Хари вдигна цигулката си и пристъпи напред, за да поведе оркестъра, отвличайки вниманието на музикантите от отдалечаващия се Роджър.
Роджър се изниза от сцената и бързо се спусна по стълбите. После се притисна към стената и продължи да наблюдава как Златния тон слиза от каретата.
Изминалата година по никакъв начин не беше притъпила чувствата му при вида на мъжа, който беше убил майстор Джейкъб и беше оставил Роджър полумъртъв на улицата в Анжие. Скрит в сенките, той сви устни; сърбеше го ръката да измъкне единия от ножовете, привързани под лактите му. Едно точно хвърляне...
„И какво? – запита се той. – Ще те обесят за убийството на херцогския пратеник?“
Но мускулите му отказваха да се отпуснат. Макар и да стоеше неподвижно, той дишаше тежко, изпълнен с колебание дали да се бие, или да избяга.
Джейсън повика Хари и старият жонгльор слезе по предното стълбище, за да го посрещне. Мъжете се прегърнаха и се потупаха по гърбовете, а ножовете сякаш по собствено желание се плъзнаха в ръцете на Роджър.
Учениците му, Ейбръм и Сали, не се виждаха никакви. Ейбръм, който беше счупил цигулката на Роджър и го беше натискал към земята. Сали, който се беше смял и беше пребил майстор Джейкъб до смърт.
Но учениците бяха просто инструменти. Заповедта беше дошла от Джейсън. Който трябваше да плати за престъплението си.
– Роджър, какво правиш?
Резкият шепот на Кендал зад гърба му го накара да подскочи. Как беше успяла да се промъкне до него?
– Гледай си инструмента, Кендал – отвърна той. – Това не те засяга.
– Абсолютно ме засяга, щом ще ти ставам съпруга.
Роджър я погледна и нещо в очите му я накара рязко да си поеме дъх.
– Засега – рече тихо той – единственото, което ти стига да знаеш, е, че ако някой демон се кани да изяде Джейсън Златния тон и за да го спася, трябва просто да изсвиря една кратка мелодийка, ще предпочета да си разбия цигулката на парчета.
– Кой е Джейсън Златния тон? – попита Аманвах веднага щом Роджър влезе в стаята им.
Беше облякла пъстроцветните си копринени дрехи и лицето ѝ изглеждаше красиво въпреки гнева.