Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Когато демоните се приближиха, Роджър стисна здраво цигулката; не беше забравил нощта, в която тя едва не бе изядрена заради него.
Но Кендал беше излизала много пъти в нощта без него и вече беше време да спре да я пази.
– Твърде лесно – извика той, когато тя накара демоните да се бият помежду си. – Всеки второкласен жонгльор може да накара демоните да се бият, ако разполага с някоя от партитурите ми.
Това не беше съвсем вярно, но Кендал все още действаше твърде плахо в хармонията си със Сиквах. Тя трябваше да се развива.
Кендал му се усмихна.
– Така ли? А какво ще кажеш, ако започнат да се бият със себе си?
Тя извъртя музиката като нож в рана и полските демони обърнаха зъбите и ноктите си към самите себе си. Кендал ги накара първо да си извадят очите и те започнаха да залитат наоколо, слепи в своята агония и ярост. След това ги принуди да паднат по гръб и да започнат яростно да забиват нокти в телата си, докато множеството рани ги победят. Горещата воняща сукървица, излъчваща слабо магическо сияние, се събираше на малки локви около тях.
След малко само един демон продължаваше да мърда. Съществото с дебела броня беше водачът на групата. Мелодията на Кендал утихна и то скочи на крака; раните му вече бяха започнали да се затварят. Скоро щеше да бъде напълно здраво, а млечнобелите му слепи очи щяха да започнат да виждат отново.
Кендал не му остави време за това. Пипалата на музиката ѝ се протегнаха напред, обвиха демона и го поведоха право към отвесната каменна страна на хълма. То отстъпи с писъци назад, но Кендал го водеше като кукла на конци и го накара да удари главата си в камъка. Продължи да го тласка напред, докато се чу влажен пльокащ звук и съществото се свлече на земята с размазан череп.
Роджър изсвири пронизително, докато всички ръкопляскаха. Дори Колив удари с копието в щита си. Но след това посочи на юг.
– Задават се огнени демони. Дървесни от изток.
Роджър погледна и видя приближаващите се ядрони, които все още се намираха на известно разстояние от тях.
– Свали цигулката, Кендал. Ред е на Аманвах и Сиквах.
Аманвах се плъзна до Сиквах и гласът ѝ се вля с лекота в нейната песен за невидимост, като вплете нотките за призоваване.
Кендал се усмихваше гордо, когато отиде при Роджър, и се притисна към него. Той почувства как пулсът му се ускорява и лицето му пламна. Напоследък ученичката му съвсем лесно го възбуждаше. За него тя се бе превърнала в една съвсем различна личност.
– Скоро ще станеш добра колкото мен – каза той искрено.
Кендал го целуна по бузата.
– По-добра.
– От твоите уста в ушите на Създателя – каза Роджър. – Не бих си го представил другояче.
Огнените демони се втурнаха нагоре по хълма, но преди да стигнат до върха, съпругите му ги съблазниха. Роджър се опита да го обясни с други думи, но никоя не се оказа подходяща. Ядроните обградиха Аманвах и Сиквах, издавайки тихи ритмични звуци, които смущаващо напомняха мъркане.
Появи се и групата от дървесни демони, която се разпръсна, за да обгради хълма. Колив приклекна, а Роджър и Кендал стиснаха здраво инструментите си, готови да се включат при необходимост.
Гласовете на певиците слязоха в по-ниска тоналност и Аманвах поде солова мелодия. Огнените демони извиха гърбове, засъскаха и се втурнаха да охраняват хълма. Не спираха да съскат, докато дървесните се приближаваха, и когато влязоха в обхвата им, започнаха да плюят огън по тях.
Разразилата се битка беше яростна, ала превесът на едната страна беше очевиден. Дървесните демони се страхуваха от огнените, но въпреки това ги убиваха на място. Огнените демони можеха да ги наранят или дори да ги убият понякога, но не и преди дървесният демон да размаже няколко от тях.
Тогава Сиквах се присъедини към съблазняването на Аманвах, като разпростря песента за невидимост така, че да покрива и новите им съюзници. Дървесните се мятаха диво, но пъргавите огнени демони танцуваха около тях и ги засипваха с пламтящи плюнки. Където и да паднеха, те изригваха в ярки пламъци, от които пред очите на Роджър се появяваха петна. Той раздвижи дясната си ръка, която беше осакатена, след като огнен демон беше отхапал показалеца и средния му пръст.
Скоро и последният огнен демон се свлече на земята и се превърна в овъглени останки.
– Все едно е попаднал под слънчев лъч! – извика Кендал, докато ръкопляскаше.
– Да – отвърна Роджър, – но нали ти казах, че е твърде лесно да накараш демоните да се бият един срещу друг.
Разбира се, това, което бяха направили съпругите му, беше много повече, но също като Кендал, и те бяха дошли тук, за да надминат себе си.