Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Аманвах му се усмихна. Гласът ѝ се вдигна с няколко октави и песента, която до момента караше огнените демони да танцуват, въодушевени от победата си, сега подейства като камшик, който ги накара да се впуснат в трескав бяг. На около миля от хълма се намираше рибарско езерце. С подсилените от защитеното зрение сетива Роджър чу плясъци, когато огнените демони наскачаха вътре, и видя издигащите се облаци пара, отбелязващи смъртта им.
Над главите им проблеснаха магически искри и когато погледна нагоре, Роджър видя как един вятърен демон се стовари на земята от няколко фута височина, а от гърдите му стърчеше копието на Колив. То оцеля след падането. Ядронът не успя.
Наблюдателят се поклони ниско.
– Вие сте докоснати от Еверам, така е. Но това няма да ви спаси, ако не сте бдителни. Еверам няма време за глупаци, които не уважават мощта на Ний.
Роджър очакваше Аманвах да му се сопне заради надменния тон. Вместо това тя му се поклони съвсем леко. Което не беше правила никога пред обикновен воин.
– Думите ти са мъдри, наблюдателю, и ние ги чуваме.
Колив отново се поклони.
– Живея, за да служа, Света дъще.
Лийша остави вратата си затворена, докато се занимаваше с купчината листове, струпани на писалището ѝ. Застанала отвън, Уонда връщаше всички посетители, дори Джизел и Дарси. Лийша не беше в настроение да се вижда с когото и да било.
Чу се характерното почукване на Уонда и билкарката въздъхна, чудейки се чий въпрос не търпи отлагане.
– Влез, скъпа.
Уонда подаде глава.
– Извинявай, господарке...
Лийша не вдигна глава от листовете и продължи да задрасква, подписва и пише забележки.
– Нямам време за никого, освен ако не умира, Уонда. Кажи им да си запишат среща.
– Нали ми каза да ти се обадя по залез-слънце. Тази вечер щеше да проверяваш защитените деца.
– Не може вече да е мръкнало... – започна Лийша, но когато погледна през прозореца към притъмнялото небе, осъзна, че е така.
В стаята ѝ толкова се беше смрачило, че тя напрягаше очите си, без да се усеща.
Лийша погледна към едва наченатата купчина листове и потисна порива си да заплаче. Всеки ден, с приближаването на слънцестоенето, се смрачаваше все по-рано и ѝ ставаше все по-трудно да приключва задачите за деня. Нощта я смачкваше. Лятното Новолуние едва не ги беше унищожило. С всяка минута умираха хралупари, цялата провинция разчиташе на помощта на зората, за да се прегрупира. Какво щеше да стане, ако ядронските князе се върнеха тогава, когато нощта беше толкова дълга, а дневната светлина траеше толкова кратко?
– И Стела пребори един проклет дървен демон! – говореше Уонда, докато каретата на Лийша пътуваше към дома.
Обикновено двете с Уонда се прибираха пеша от лазарета, но Лийша вече не намираше спокойствие в това. По пътя срещаше твърде много доброжелатели, просители и всякакви, които искаха да ѝ дават съвети.
– Създателю, трябваше да я видиш – продължаваше Уонда. – Изчадието мяташе бясно ръце и крака, а на гърба му седеше Стела, спокойна като дърво, и чакаше следващия удобен момент. И когато той дойде, му пречупи гръбнака.
– А? – Лийша тръсна глава. – Какво е направила?
– Не си чула и една дума от онова, което ти разказах през последните десет минути, нали? – попита Уонда.
Лийша поклати глава.
– Съжалявам, скъпа.
Уонда я погледна с присвити очи.
– Кога за последно си спала, господарке?
Лийша сви рамене.
– Няколко часа предишната нощ.
– Три – рече Уонда. – Броих ги. Не е достатъчно, господарке. Знаеш го много добре. Особено след като си...
– След като съм какво? – попита настоятелно Лийша.
Двете бяха сами. Билкарката беше поставила няколко заглушаващи защити, за да им осигури усамотение.
Уонда пребледня.
– След като... имам предвид...
– Изплюй камъчето, Уонда – сопна ѝ се Лийша.
– След като ще правиш семейство – каза най-накрая Уонда.
Лийша въздъхна.
– Кой ти каза?
Уонда погледна към вратата на каретата.
– Господарката Джизел. Каза, че ти трябват допълнителни грижи, а си твърде упорита, за да го признаеш.
Лийша нацупи устни.
– Така ли каза?
– Просто се опитва да предпази теб и малкото – рече Уонда. – Не знам каква беше причината, но виждах колко ти е зле, когато напуснахме Юга. Това е наследник на демона, нали?
– Уонда Кътър! – сопна ѝ се Лийша и накара момичето да подскочи. – Втори път да не си нарекла така детето ми!
– Не исках...
Лийша скръсти ръце.
– Искаше.
Уонда изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да повърне.