Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Беше го очаквал, но не чак толкова скоро. През последните няколко седмици Кендал и съпругите му бяха станали неразделни другарки.
– Джейсън Златния тон е само моя работа и на никой друг – сопна ѝ се той.
– Как ли пък не! – Аманвах плю на пода, изненадвайки Роджър със своя плам. – Ние сме твои дживах. Твоите врагове са и наши.
Роджър скръсти ръце.
– Защо не питаш заровете ти, щом толкова искаш да разбереш?
Аманвах се усмихна напрегнато.
– Ах, съпруже. Знаеш, че вече съм го направила. Предлагам ти възможност да ми го разкажеш със собствени думи.
Роджър я погледна замислено. Несъмнено вече беше питала заровете, но онова, което ѝ бяха казали алагай хора, беше нещо съвсем различно. Може да е научила цялата история – повече от онова, което знаеше той – а може и да беше получила само някакви неясни намеци, които да използва, за да изтръгне от него информация.
– Когато хвърлиш заровете, научаваш само онова, което Еверам иска да знаеш – възрази той с ясното съзнание, че навлиза в опасни води.
За негова изненада, усмивката на Аманвах поомекна.
– Започваш да се учиш, съпруже.
Роджър се поклони отсечено.
– Имам отлични учителки.
– Трябва да се научиш да вярваш на своите дживах, съпруже – каза Аманвах, сложи ръка върху неговата и се приближи още повече.
Роджър знаеше, че това е добре пресметнато движение, също като нейния гняв, но не можеше да отрече, че е ефективно.
– Аз просто... – Роджър преглътна буцата в гърлото си. – Не съм готов да говоря за това.
– Хора казват, че ви разделя кръв – рече Аманвах. – Кръв, която може да бъде измита само с кръв.
– Ти не разбираш... – започна Роджър.
Аманвах го прекъсна със смях.
– Аз съм дъщеря на Ахман Джардир! Нима си мислиш, че не разбирам кръвното отмъщение? Всъщност ти не разбираш, съпруже. Трябва да убиеш този човек. Трябва да го направиш сега, преди той да получи възможност отново да нападне теб и твоите хора.
– Няма да посмее – каза Роджър. – Не и тук. Не и сега.
– Кръвното отмъщение може да се предава от поколение на поколение, съпруже – рече Аманвах. – Ако не го убиеш, може би неговите внуци ще си отмъстят на твоите.
– И аз ще попреча на това, ако го убия сега? – попита Роджър. – Или просто веднага ще си създам врагове в лицето на децата му?
– Ако той има такива, най-добре е да убиеш и тях – отвърна Аманвах.
– Създателю, сериозно ли говориш? – възкликна втрещеният Роджър.
– Ще изпратя Колив – каза Аманвах. – Той е кревакхски наблюдател и едно от Копията на Избавителя. Никой няма да го забележи, а за всички свидетели твоят враг просто ще е паднал от коня или ще се е задавил с грахче.
– Не! – извика Роджър. – Никакви наблюдатели! Никакви дама’тингски отрови. Изобщо няма да се намесвате. Джейсън Златния тон е мой и аз трябва да реша дали ще си отмъщавам, или не, и ако ти не уважиш решението ми, това ще сложи край на брака ни.
След думите му настъпи мълчание. Толкова дълбоко, че Роджър можеше да чуе туптенето на сърцето си. Част от него искаше да си вземе думите обратно дори само за да разчупи тишината, но той просто не можеше да го направи.
Защото бяха абсолютно верни.
Аманвах впери поглед в него и той не отмести очи, предизвиквайки я да примигне.
Накрая жената го направи, сведе поглед и се поклони ниско. От думите ѝ капеше отрова.
– Както желаеш, съпруже. Кръвта му е само твоя.
После го погледна отново.
– Но знай, че с всеки ден, в който оставиш този мъж да живее, действията му ще натежат срещу теб, когато тръгнеш по самотния път, за да бъдеш съден.
Роджър изсумтя.
– Ще рискувам.
Аманвах издиша гневно през носа си, завъртя се на пети и се изнесе към личните си покои, като затръшна вратата след себе си.
Роджър искаше да изтича след нея. Да ѝ каже, че я обича и иска бракът им да трае вечно, но силата го напусна и действителността го обгърна от всички страни.
Джейсън Златния тон беше в Хралупата и Роджър не можеше да го избягва вечно.
Поканата пристигна на следващата сутрин; щеше да се проведе специална следобедна среща, за да посрещнат официално пратеника на херцога.
Роджър смачка хартията в юмрук и се погрижи да не я оставя на място, където може да бъде намерена. Аманвах все още беше в личните си покои и от вратата ѝ лъхаше хлад.
– Трябва да видя барона – каза Роджър на Сиквах.
Тя веднага отиде да приготви подходящи дрехи.
Дори гардеробът на Роджър носеше почерка на Аманвах. Тя беше ужасена, когато разбра, че дрехите, с които бе отишъл в Дара на Еверам, са единствените, които притежава. Час по-късно шивачите на Шаманвах вече го събличаха и му вземаха мерки.