Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Джизел я погледна изненадано.
– Знаеш, че не съм имала нищо предвид с това...
– Знам – отвърна Лийша. – Но останалите не знаят. Това трябва да спре.
Джизел приклекна в подигравателен реверанс и каза с ясна обида в гласа.
– Искаш ли да свалиш още нещо от гърдите си, господарке?
Лийша се зачуди дали след тази караница отношенията им щяха да останат същите, но се беше научила, че нищо добро не се получава, ако бягаш от проблемите.
– Казала си на Уонда, че съм бременна.
Джизел помълча за миг, чудейки се какво да отговори, но отчаяното търсене на някаква лъжа проблесна толкова ясно в аурата ѝ, че Лийша щеше да го види и със затворени очи.
– Реших, че тя сигурно вече знае...
– Глупости – изсъска Лийша. – Ти не си някаква си глупава клюкарка, която случайно изпуска скандални новини. Казала си ѝ, защото искаш да ме пази.
– И какво, като съм го направила? – Джизел опря юмруци в хълбоците си. Лийша може и да беше вече порасла, но жената се извисяваше над нея. – Доверяваш на това момиче своя живот, но не и този на бебето ти? Притискаш всички ни твърде много, Лийша, но най-вече притискаш себе си. Вече си зряла жена, да, и сама правиш своя избор, но сега избираш за двама и нито Уонда, нито аз ще ти позволим да го забравиш. Продължавай да спориш и ще кажа и на Дарси.
Лицето на Лийша пламна. Тя обичаше Дарси като сестра, но жената държеше Канона в джобче до сърцето си. Отказваше дори да вари чай от пом за жените. Това... Лийша нямаше причина да вярва, че Дарси или която и да е от другите билкарки ще застане на нейна страна, ако се разбере, че носи незаконно дете, още повече детето на Ахман Джардир.
При тази мисъл Джизел внезапно започна да се отдалечава и пред очите на Лийша притъмня. Тя почувства, че пада, и се разтърси, когато Джизел я подхвана, но всичко това се случваше някак си далеч.
– Господарке Лийша! – извика Уонда, но някъде ужасно отдалеч.
Лийша се събуди в леглото си. Седна и объркано огледа сумрачната стая. Клепачите ѝ тежаха, сякаш върху тях имаше тежести.
– Уонда? – извика тя.
– Господарке Джизел! – Уонда изтича до леглото ѝ. – Всички ни уплашихте, господарке.
Джизел се появи, понесла свещ, и избута Уонда настрани. Повдигна с твърда, но нежна ръка увисналия клепач на Лийша и поднесе свещта наблизо, за да провери зеницата ѝ.
– Всичко е наред, Лийша – каза Джизел, галейки я по бузата. – Заспивай отново. Не се е случило нищо, което да не може да почака до сутринта.
Лийша размърда пресъхналия език в устата си.
– Дала си ми тъпчиплевел и небесниче.
Джизел кимна.
– Спи. Заповед на билкарката.
Лийша се усмихна, отпусна главата си на възглавницата и отново потъна в благословен сън.
Когато се събуди на следващата сутрин, тя беше толкова силна, колкото не се бе чувствала от месеци. Мислите ѝ все още бяха замъглени от съня, но това не беше нещо, което един хубав силен чай да не може да оправи.
Когато излезе от стаята си, Джизел я чакаше, увита в шала си. Наставничката ѝ се чувстваше в кухнята ѝ като у дома си. Тя тикна една димяща чаша в ръката на Лийша, черен чай с бучка мед, какъвто бяха пили безброй утрини.
– Водата в банята е гореща. Погрижи се за тоалета си и сядай на масата. Закуската ще е готова, преди да се усетиш.
Лийша кимна, но се поколеба.
– Ужасно съжалявам за онова, което казах.
Джизел махна с ръка.
– Трябваше. За повечето неща си права. Можеше и да си по-учтива, но една бременна жена, която не е спала като хората от месец, е доста раздразнителна. Сега иди да се измиеш.
Когато Лийша приключи с банята и чая си, мислите ѝ се бяха прояснили напълно. Тя избра любимата си рокля и седна да закусва. Джизел и бе приготвила димяща чиния яйца и зеленчуци, както беше обещала.
– Прегледах те, докато беше в безсъзнание – каза тя. – Сърцето на бебето удря като брадва на дървар. Силно. – Джизел посочи Лийша с вилицата си. – Но вече започва да ти личи. Тамос може и да не го забележи, докато е заврял лице в гърдите ти, но останалите в града с удоволствие ще му го покажат, ако не са го направили вече. Ако смяташ да му кажеш преди някой друг, сега е моментът.
Лийша не отместваше поглед от храната си. Джизел, също като повечето хралупари, предполагаше, че детето е от Тамос.
– Ще говоря с него. И без това днес трябва да се погрижа за кралската градина.
Джизел се засмя.
– Така ли му викаш? Не е лошо име. Само че се погрижи добре за градината, преди да му кажеш за реколтата.
Каретата откара Лийша и Уонда право при входа на кралската градина. Някои от хората на графа се приближиха, но Уонда им препречи пътя, докато Лийша се скри между дърветата. С Уонда на портата, никой освен нея нямаше да може да влезе в градината.