Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— В ухото му. — Зед звучеше озадачен. Посочи с пръст. — Виж, и в другото му ухо има същото. — Извади го и й го подаде.
Ничи се наведе над каруцата и провери Калан. И тя имаше. Ничи извади малките запушалки от двете уши на Калан и ги огледа.
Усмихна се и стисна тапите в дланта си.
— Нищо чудно, че са живи.
— Какво имаш предвид? — не разбра Зед.
— Какво знаеш за Бръшлянените деви сплетници?
— Мисля, че съм чувал за тях като дете — сви рамене Зед, — но не знам много. Защо?
Кара имаше вид, като че й идеше да убие някого, без да държи особено на конкретен човек.
— Аз самата бих искала да попитам същото.
Ничи посочи обратно към хълма при гъстото мочурище, където бяха намерили комплекса, за който им каза онова момче, Хенрик. Ако не беше малкият, може би никога нямаше да намерят мястото навреме, за да ги спасят. Той ги беше завел точно там, където бяха затворени Ричард и Калан.
Зед бе използвал магьоснически огън, за да унищожи целия комплекс с все съдържанието му, включително неразличимите, кървави останки на Бръшлянената дева. От леговището й не бе останала нито клечка.
— Казано е, че звукът, издаден от Бръшлянена дева сплетница, ако й бъде позволено да си отвори устата докрай, е гласът на самия Пазител и ще запрати всеки, който го произведе, както и всеки, който го чуе, в подземния свят. Необезпокояваният писък на една Бръшлянена дева е смърт дори за самата нея, затова на съвсем млада възраст устните на тези същества биват зашивани от майките им — още преди да са съумели да оформят глас.
— И бащата просто оставя майката да зашие устата на детето? — попита Кара.
Ничи вдигна глава.
— Бръшлянените деви сплетници, подобно на някои паяци, покоряват мъжкия, съвкупяват се с него и после изпиват кръвта му.
— Чудно — изсъска едва чуто Кара.
— Откъде знаеш това? — попита Зед.
Ничи повдигна вежда към магьосника.
— Някога бях Сестра на мрака, не помниш ли? Сестрите на мрака служат на Пазителя на подземния свят. Ние знаем доста за света на мъртвите и за съществата, отдадени на него.
Зед се почеса по брадата и смени темата.
— Е, значи според теб Ричард и Калан са живи, защото са пъхнали в ушите си тези тапи?
Ничи се надвеси над ниската талига и докосна с два пръста челото на Калан.
— Ето, увери се сам.
Зед на свой ред долепи два пръста на челото й.
— Какво усещаш? — попита го Ничи, като го гледаше в очите.
— Не знам — намръщи се Зед. — Нещо като… тъмнина. — Внезапно я погледна. — Същото усетих и последния път, когато се опитах да я излекувам.
Ничи кимна. Радваше се, че магьосникът го разпозна. Така работата им щеше да се улесни.
— Това е докосването на смъртта, което носи Бръшлянената дева.
Кара изведнъж се притесни.
— Имаш предвид, че и у двамата има смърт? Че ще умрат?
— Не мога да кажа със сигурност — отвърна Ничи. — И двамата са били докоснати не само от окултните ритуали на Бръшлянената дева, ами и от нейния вик, в който трепти самата смърт.
— Но ти можеш да ги излекуваш — прекъсна я Кара.
Не беше въпрос, но Ничи избра да го интерпретира като такъв.
— След като Бръшлянената дева е мъртва и няма връзка с тях, съм почти сигурна, че бих могла. — Пое си дълбоко дъх. — Ричард сигурно е прерязал каишите, които държат устата на Бръшлянената дева затворена. За щастие е проявил достатъчно предвидливост, че преди това да запуши ушите на Калан. Не че напълно е препречил пътя на смъртта към нея, но поне донякъде е смекчил нещата.
— Значи са били докоснати от Бръшлянената дева — заключи Зед. — И това е, което усещам у нея?
Ничи накрая кимна.
— Боя се, че да.
— Но би могла да ги излекуваш. — Сега Зед звучеше като Кара.
— Да, струва ми се. Нали бях Сестра на мрака. Разбирам от тези неща. Но не мога да го направя тук. Трябва да отидем в защитено поле.
— Градината на живота — веднага каза Кара. — Там е защитено поле.
Ничи се усмихна на Кара и направи знак на Бенджамин. Каруцата тръгна.
— Затова бързам да ги закараме там възможно най-скоро. Двамата със Зед можем да поддържаме живота у тях известно време, но трябва да ги отведем в Градината на живота, за да ги излекуваме напълно и да махнем от тях докосването на смъртта.
Направи знак на Хенрик, който седеше на капрата до войника, който караше каруцата.
— Той също е бил докоснат от силата на Бръшлянената дева и ще му е нужна помощ, но при него не е толкова сериозно. Той не е чул мъртвешкия зов.
Конниците от кавалерията се разположиха в защитен обръч около каруцата, докато се придвижваха в сумрака под високите дървета. Стоманеносивите облаци бяха виснали тъй ниско, че се прокрадваха между короните на дърветата, сякаш изпращаха натрапниците от Печалните територии.