Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159
Перейти на страницу:

Ричард се биеше сърцато, без миг покой. Но мечът му не смогваше да се справи с ордите. В краката му се издигнаха могили от обезглавени трупове и откъснати крайници. Докато се опитваше да отблъсне напредващия враг, Мечът на истината посичаше и стените, трошеше буркани и стомни. Във въздуха полетяха парчета стъкло. В стаята запрелитаха клечки, парчета клони, части от бръшлян. Но мечът явно не успяваше да намали броя на кокалестите твари, които изпълваха стаята и прииждаха ли прииждаха като мравки, изпълзели от тайни ъгълчета в дъното на помещението.

Сияйните създания се спуснаха към него, започнаха да раздират ризата му. Накрая успяха да го сграбчат за ръцете, численото им превъзходство даде резултат. След като мечът му бе укротен, високите същества го обградиха от всички страни, навираха лицата си в него, отваряха уста да му покажат страховитите си, наблъскани едни в други остри зъби. Нападаха, хапеха го.

Той се пресегна и се опита да докопа една от светещите фигури за врата, ала онази се изкикоти зловещо и изчезна яко дим, като само след миг се материализира извън обсега му. Устните й се разтеглиха в грозна усмивка, която разкри светкавично нападнали го остри зъби. Ричард успя да избегне нападението на косъм, като се наведе рязко.

С неистово усилие той се завъртя и се освободи от вкопчените в него ръце. Джит внезапно се оказа току пред него. Хвърли по него нещо, наподобяващо черен прах.

Ударът бе като с метален прът. Ричард се строполи на земята, изпусна меча. Кокалестите твари измъкнаха оръжието настрани с тънките си клечести пръсти.

Към него се запротягаха възлести пръсти с остри нокти, приковаха го на място. Остри зъбки загризаха ризата му и за броени минути я превърнаха в дрипи. Но гнусните същества не спряха да прииждат, идваха нови и нови и го хапеха по гърдите и корема.

Ричард едва успяваше да помръдне ръцете и краката си. Почувства се замаян, не можеше да фокусира погледа си.

Джит каза нещо на странния си клопащ и прищракващ език. Ръцете, вкопчени в него, го повдигнаха и го залепиха на стената до капсулираната в бодливи увивни растения Калан. Опита се да я извика, но не можеше да изтръгне нито звук от гърлото си. Дори установи, че едва успява да диша. Прахът, който Джит хвърли по него, прогаряше дробовете му.

Усети пронизваща болка там, където бодлите на увивните растения се впиваха в краката му, докато съществата ги пристягаха около него, за да го обездвижат. Щяха да го вплетат в стената така, както бяха направили с Калан и всички останали жертви, които можеше да види наоколо.

Щом едно от демоничните същества, чиято кожа бе покрита със зеленикав пласт от слузеста тиня, впи острите си зъби в корема му, друго тутакси опря в раната купичка, за да събере кръвта. Щом я напълни, светкавично я отнесе на Джит.

Като стисна купата между двете си кирливи ръце, Бръшлянената дева залочи жадно кръвта. С кожените ремъци, пришити за устните й и придържащи устата й почти плътно затворена, й беше трудно да пие, затова кръвта започна да се стича по лицето й и закапа от брадичката.

Кокалестите създания бяха достойни на вид за слуги на самия Пазител. Движеха се в компактна група около Джит, полуприведени, досущ верни малки паленца. Изпод краката й изпълзяха хлебарки, привлечени от капещата от брадичката й кръв.

Джит продължаваше да говори на особения си прищракващ език.

Една от сияйните фигури, загърната с наметало с качулка, се плъзна към Ричард и го посочи с пръст.

— Тя каза, че и ти като Майката Изповедник скоро ще се превърнеш в ходещ мъртвец.

Ричард си спомни думите на онзи войник в двореца. Мъжът му бе казал, че в Печалните територии бродят мъртъвци. Сега вече знаеше, че не е въпрос на суеверие.

Запита се защо ли устата на Бръшлянената дева е зашита.

Осемдесет и четвърта глава

ПРОСВЕТНА МУ.

Разбра последното съобщение на Регула.

Само дето не беше сигурен, че вече може да му е от полза. Макар долната половина на тялото му да бе пристегната в капана на бодливия бръшлян, ръцете му започваха да възвръщат силата си и все още бяха свободни, така че се протегна към Калан, опита се да докосне лицето й с надеждата тя някак си да усети присъствието му, да разбере, че той е тук с нея. Тя обаче беше в безсъзнание и не отвърна. Трябваше да предприеме нещо, при това незабавно.

Танцуващите същества, които лудееха из стаята и тъпчеха потрошените кокали и крайници на другарите си, явно намираха нещо забавно в привързаността му към Калан. Подиграваха му се, имитираха го и му подсказваха с жестове какво ги очаква и двамата.

1 ... 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)