Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Джит продължи да добавя в горящия в ниската купа огън стиска от един буркан или щипка от друг. Сегиз-тогиз вадеше по някоя клечка, украсена с лъскави зелени пера, змийска кожа и лъскави монети, за да начертае заклинание в пепелта, разстлана в подносите.
От огъня изплуваха призрачни форми, докато тя произнасяше ключови думи с ниски, гърлени, дрезгави, цъкащи звуци. Всяка струйка дим се завихряше в уродлива фигура, която сякаш бе освободена от най-дълбоките дебри на подземния свят, за да се въздигне сред живите.
Докато Джит извършваше неразбираемите си ритуали, разлуделите се същества се задяваха с Ричард, той тайничко откъсна две ивички от раздраната си риза и ги нави на топченца между палеца и показалеца си.
Когато към тях се приближиха две фигури горе-долу с ръста на Ричард и Калан, той се наведе към нея и демонстративно я погали по лицето. При това движение тръните се впиха безмилостно в краката му. Нямаше друг избор, освен да изтърпи болката. Чуваше уродливото клопане зад себе си, докато всички чакаха Джит да приключи с ритуалите си.
С лявата си ръка, за да не се вижда какво прави, Ричард пъхна едно от топчетата плат в ухото на Калан. Внимателно го натика по-навътре с пръст. Без да губи нито минута, повтори процедурата и с другото ухо.
Една лапа се вкопчи в китката му и я дръпна. Други ръце обвиха ръцете му с бодлив бръшлян и го привързаха за стената. Трети се погрижиха бодливото растение да го обгърне плътно през средата на тялото. Колкото и да беше силен, Ричард не можеше да се бори с толкова многоброен противник.
Като действаше максимално бързо със свободната си ръка, той успя да вкара още две топчета плат в собствените си уши.
Спомни си думите на машината.
Единственият ти шанс е да пуснеш истината на свобода.
Трябваше да направи нещо, което Бръшлянената дева не би очаквала. Щом Джит се обърна към него, той й се усмихна широко.
Всички създания се отдръпнаха и си зашушукаха, удивени от странното му държание. Неочакваното за тях беше страшно.
Пак погледна Бръшлянената дева с открита усмивка, за да й покаже, че той знае нещо, което на нея не й е известно.
Всъщност знаеше истината.
Бръшлянената дева рязко помръкна и го стрелна с убийствен поглед.
Трябваше да я накара да се приближи към него.
— Пипна ме — усмихна се широко той. — Пусни Калан и съм готов да ти сътруднича всячески.
Една от светещите фигури, на която липсваше китката, го сръчка с пръст.
— Не ни е нужно сътрудничеството ти.
— Напротив, нужно ви е — абсолютно убедено отвърна Ричард, като не преставаше да се усмихва на Бръшлянената дева.
— Трябва да знаете истината.
Закачулената фигура свъси чело.
— Истината ли? — Обърна се и заговори на Джит на странния й език.
Бръшлянената дева се намръщи към другарката си, после се приближи до Ричард. Той се извисяваше над нея, ала тя не изпита страх.
Но щеше.
Джит отвърна на усмивката му със зловещо хилене, каквото Ричард не бе виждал в живота си, устните й се разтеглиха, доколкото позволяваха кожените ремъци.
Със свободната си ръка Ричард изтегли ножа от канията на колана си. Стана му приятно да го усети в дланта си. Острието означаваше избавление. Това острие беше остро като бръснач — като истината.
Бръшлянената дева сплетница не се боеше от ножа му и с право. В крайна сметка мечът му се бе оказал напълно безполезен срещу нея.
Ричард знаеше, че да се опитва да нарани Джит с острието би било не само пропиляно усилие, но и смъртоносна грешка. Аурата на силите й я предпазваше, не му позволяваше да я нарани. Беше му доказала, че мечът му не може да я нарани, така че тя определено не се страхуваше от някакъв си нож.
А би трябвало.
Осемдесет и пета глава
ЗА ЧАСТИ ОТ СЕКУНДАТА, преди Бръшлянената дева сплетница да се е усетила или да е разбрала какво й крои, Ричард изсвистя с ножа пред лицето й, като внимаваше да не я докосне, за да не предизвика задействане на окултната й защита. Ако наистина не възнамеряваше да я нарани, защитата й не би се задействала.
Със смъртоносна точност, вместо да докосне плътта й, той плъзна острието по каишите между разтворените й устни… и ги разсече.
Тъмните очи на Девата се ококориха.
Устата й зяпна до краен предел — нещо, което не й се беше случвало никога досега. Челюстта й се отвори максимално. Със сигурност не беше съзнателно. Последва писък, който бе толкова мощен, толкова зловещ и злокобен, че сякаш се вряза в самата тъкан на света на живите.