Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Да, Господарю Рал. Ще го направя. Тогава ще ми простиш ли за това, което сторих на теб и Майката Изповедник?
— Разбира се. Не беше виновен ти. Беше маша на зъл човек. А сега побързай, тръгвай. Нямаме никакво време за губене.
Хенрик кимна и се втурна обратно по плетения китеник на пътеката.
Ричард огледа комплекса.
И започна да се катери по него.
Осемдесет и втора глава
ПРИВЕДЕН НАПРЕД, Ричард си запроправя път към покрива на комплекса, построен изцяло от оплетени клони и бръшлян. За щастие изглеждаше достатъчно здрав, за да издържи тежестта му, без да поддаде и без да скърца, докато той се движеше отгоре. Но от дъжда всичко беше хлъзгаво. Нещо повече — там, където водата бе напоила мъха и хумуса, се пързаляше като на лед. Добре че грубо преплетените вейки със стърчащи разклонения осигуряваха удобни места за захващане и стъпване.
Плетената сграда беше изненадващо голяма, на места излизаше извън очертанията на мочурището и се разпростираше далеч встрани, образувайки разлат комплекс. Трудното беше да разбере къде точно сред този лабиринт от помещения и сгради държат Калан. Имаше право на един опит. Едва ли можеше да се надява на втори шанс да я измъкне.
От водата наоколо стърчаха дървета с гладки стволове, разпрострели нашироко плетеницата си от корени. По огромните им корони висяха воали от сивкаво-зелен мъх. На места водата около дърветата бе покрита с дебел слой плаващи водорасли, които й придаваха вид на вълниста ливада. Ричард знаеше, че от тъмните водни дълбини дебнат зловещи твари, готови да изненадат неподготвения.
На места структурата, направена от клони и бръшлян, бе прикрепена към вековни дървета — за повече устойчивост. На места от короните висяха толкова дебели, тежки лиани и всякакви увивни растения, че Ричард едва успяваше да види нещо между тях. Другаде бе принуден да се шмугва под ниски клони. Или пък да разчиства пътя си от дебелите мъхести паяжини.
Щеше му се да се придвижва по-бързо, но докато си проправяше път през хлъзгавия покрив на комплекса, трябваше да бъде възможно най-безшумен, за да не го чуят долу.
Навън в мочурището острите викове на животни отекваха над черните води. Когато надзърна над овалните извивки на сградата, различи долу в блатото да се движат сенки. Напомни си да внимава. Ако падането не го убие, най-вероятно обитателите на мочурището щяха да се погрижат. На други места мярна дългокраки бели чапли да стоят на пост върху коренища, в готовност да изненадат някоя непредпазлива преминаваща риба. Невидими водни твари на свой ред дебнеха чаплите. Както се придвижваше напред, Ричард внимателно заобиколи отровна жълто-червена коралова змия, полегнала на нисък клон.
Ричард застина на място, наострил слух. В пролуката между подсвирквания, цирикания и крясъци на животни сякаш дочу монотонен напев. Приклекна, опирайки се с длан на покрива за равновесие, и продължи да слуша напрегнато. Дори да не успя да различи думите, беше сигурен, че дочува някакъв вид напяване. Не можеше да се каже откъде точно идва. Странните звуци не приличаха на нищо познато.
Приклекнал още по-ниско, като надзърташе иззад ефирни завеси от мъх, Ричард различи вълма мъгла. Каза си, че навярно е дим. Проправи си път нататък и се убеди, че наистина вижда дим. Издигаше се на талази като от огън, но беше много ефирен и се виеше на тънки струйки — вероятно бе от този, който използваха в различни тайнствени ритуали.
С приближаването си Ричард усети парливата миризма на дима. Долови и жилка на леш.
Щом стигна до разширението, където забеляза дима, установи, че комин няма. Белите струйки се процеждаха направо между преплетените клони. Точно под себе си чу дивашки напеви и думкане.
Бавно, внимателно, възможно най-безшумно Ричард издърпа меча си. Не вярваше някой да го чуе при цялата тази врява долу, но не искаше да рискува. Стоманата просъска тихичко, щом срещна сумрака навън.
От всичко видяно дотук беше убеден, че каквото и да се случва долу, не е никак хубаво. Знаеше, че Хенрик е бил подмамен към това място, след като е бил принуден да вземе частица от плътта на Ричард и Калан, а когато избяга от тук, бе целият в кръв. Знаеше също, че Калан, благодарение на някакви окултни практики, свързани с донесената от Хенрик плът, също е била подмамена непреодолимо към това място.