Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Не хранеше илюзии. Битката щеше да е на живот и смърт.
Яростта на меча запулсира в него, сля се със собствения му гняв, роден от мисълта, че някой е посегнал на Калан и я държи в плен. Нямаше представа дали изобщо е жива. Едва успяваше да се съсредоточи върху действията си и да овладее яростта си.
Спомняше си прекрасно предупрежденията на Ничи по отношение на Бръшлянените деви. Беше му казала, че няма защита срещу тях. Това означаваше, че мечът му няма да действа. Вече му се беше случвало, затова се отнесе сериозно към предупреждението на Ничи.
Но така или иначе, вече нямаше какво да се направи по въпроса. Нямаше избор, не можеше да чака подкрепление. Трябваше да действа.
Но предупреждението на Ничи не означаваше, че мечът му няма да действа срещу останалите, а той чуваше, че долу има доста други.
Единственият му шанс беше изненадата, бързината на действията и физическата сила.
Ричард прокара острието по вътрешната страна на ръката си, като го остави да усети вкуса на кръвта му. Върху стоманената повърхност проблесна струйка кръв, една капка се откъсна от острия връх.
Ричард повдигна оцапаното с кръв острие и го докосна до челото си.
— Острие, бъди ми вярно днес — прошепна.
Ричард знаеше, че трябва да действа светкавично. С цялата си ярост и сила повдигна меча над главата си, застина за миг и го стовари между широко разтворените си крака, като разсече плетеницата от клони, вейки и бръшлян.
Звукът от раздиране на дебелия китеник отекна в тежкия въздух над мочурището. Той прилепи юмруци към гърдите си, насочи меча нагоре, събра крака и скочи през пролуката.
Приземи се в сърцето на лудостта.
Осемдесет и трета глава
РИЧАРД СЕ ПРИЗЕМИ С ПРИКЛЯКВАНЕ. В периферията на стаята се рееха сияещи закачулени фигури, докато в центъра танцуваха същества, излезли от кошмар, мършавите им крайници се полюшваха във въздуха, кокалестите им стъпала пляскаха плетения под, от което цялата зала вибрираше и пулсираше. Отметнали назад глави, оголили остри като игли зъби, те напяваха странни гърлени звуци в ритъма на стъпките си.
Звученето на всичко това накара косъмчетата по гърба на Ричард да настръхнат.
Гледката доведе до още по-здраво стискане на ефеса на Меча на истината.
Във въздуха се стелеше парлив дим. Острата миризма на прясна кръв надделяваше дори над смрадта на смърт.
Изненадана от внезапната му поява, една дребна жена в центъра на стаята впи в него огромните си черни очи.
Устните й бяха запечатани с кожени ремъци.
Черните й ръце и нокти бяха наслоени с незнайни пластове мръсотия. Лицето й бе придобило здрачната патина на кир и сажди. На брадичката й блестеше прясна яркочервена кръв. Той видя как ръката й полюшва ритмично купата, която държеше.
Насред целия този хаос, той беше убеден, че това не би могло да е друго освен Бръшлянената дева.
И тогава в другия край на стаята, където се носеха рояците сияйни фигури, той забеляза Калан. Стори му се, че е оплетена в тъканта на бодливата стена. Всички клони и бръшлян я придържаха плътно залепена за стената, но тялото й беше така отпуснато, че най-вероятно беше в несвяст.
Ричард блъсна рязко дребната жена в гърдите и като я отстрани от пътя си, се спусна тичешком към Калан. След предупреждението на Ничи не му се искаше да използва Бръшлянената дева.
Сияйните фигури се завъртяха към него. Отвратителните им жълти очи го заливаха с неописуема омраза. Отвъд ръбовете на синкавите им качулки се провиждаше сбръчканата плът на уродливите им, белезникави лица, целите в рани и язви, разкривени от ярост и виещи от бяс. Валчестите им деформирани ръце се протегнаха към него.
Острието на меча изсвистя във въздуха, щом Ричард се завъртя към тях. Докато металът ги разсичаше, светещите фигури се стопиха във въздуха, за да се появят миг по-късно, веднага щом острието прелетя.
Ричард не забелязваше почти нищо друго освен Калан. Отпред беше цялата в кръв. Той различи разкъсвания от зъби по корема й, а по врата и раменете имаше белези от пробождания. В първия момент кръвта бе скрила от погледа му факта, че тя е гола. И със сигурност не беше в съзнание.
При вида на това, което й бяха причинили, Ричард изпадна в бяс, завъртя меча, посичайки всичко по пътя си. Напяващите кокалести твари оголиха зъби и започнаха да го нападат, внезапно прекъснали танца си, насочиха цялото си внимание към него.
Мечът се стоварваше с грохотна сила, трошеше кокали и разполовяваше черепи. В стаята изригнаха фонтани от откъснати китки и посечени нозе, глави и остри зъби. Но колкото и да громеше вражеските фигури, унищожавайки наред крака, ръце и глави, прииждаха още и още от всички страни. Протягаха се, дългите им остри нокти драскаха да го докопат.