Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Знаеше, че Калан е тръгнала насам. Знаеше го, защото я бе проследил до тук. Видя къде е паднала от коня, къде се е свлякла надолу по стръмния сипей. Различи следите й, докато се е влачила с уморени стъпки на зигзаг, навлизала е за кратко в меката кал и се е връщала обратно на пътеката.
По следите й можеше да съди, че едва се е държала на краката си. По колебливите й, несигурни стъпки си личеше, че е била на ръба на силите си.
Ако конят му не бе убит, досега да я бе настигнал. Случи се по мръкнало, когато от храсталака изневиделица го нападна огромен див шопар. Не беше размножителният период, но дивите свине можеха да са агресивни по всяко време, а този определено беше, нападна коня без изобщо да му мигне окото. Едва ли не още преди жребецът да докосне земята, глиганът вече забиваше острите си бивни в корема му, за да го разпори. Ричард го намушка с меча си, но беше твърде късно. След като уби глигана, нямаше друг избор, освен да избави жребеца си от агонизиращата смърт. Нищо не можеше да се направи за горкото животно.
След като загуби коня, се наложи да измине последната част от пътя по следите на Калан пеша. Мина му през ума да свърне от пътеката и да потърси друг кон, но като не познаваше района, се опасяваше, че дори да намери, търсенето може да му струва твърде много време, а с такова не разполагаше.
Тъй като тя беше слаба и болна, се бе придвижвала по-бавно от обичайното, така че едва ли бе стигнала много напред. Но явно се движеше достатъчно бързо, за да не може да я настигне веднага, ако върви пеш.
Щом стигна тунела на входа към комплекса, Ричард чу приближаващи стъпки. По походката и лекотата, с която падаха, прецени, че се касае за дребен и лек човек. В следващия миг от тунела изскочи дете.
Носеше една от ризите на Калан.
Ричард падна на коляно и протегна ръка, за да сграбчи момчето през кръста, преди онзи да успее да му избяга. Малкият беше с висока температура.
— Хенрик?
Обляното в сълзи дете престана да се мята и примигна.
— Господарю Рал?
— Какво правиш тук?
Брадичката на детето се разкриви, по бузите му се изтърколиха нови сълзи.
— Бръшлянената дева, Джит, ме залови. Вплете ме в стената при другите…
— Чакай, спокойно. Как така те вплете в стената?
Ричард видя, че цялото тяло на момчето е осеяно с кървави рани — краката, ръцете, навсякъде. Червените петна личаха и по ризата.
— Фамулусите на Джит използваха клони и бръшлян, за да ме привържат към стените. Там има много тръни. — Хенрик посочи назад към тунела. — Майката Изповедник дойде и ме спаси. Измъкна ме от стената. Казах й да бяга, но мисля, че я пипнаха.
Мозъкът на Ричард работеше трескаво, опитваше се да осъзнае какво се е случило, за да може да прецени какво да предприеме. Трябваше да отиде и да спаси Калан, но знаеше, че Бръшлянената дева би причакала всеки, дръзнал да прекрачи прага на леговището й. Нямаше да може да помогне на Калан, ако заловят и него.
Ричард сграбчи Хенрик за раменете.
— Би ли направил нещо за мен?
— Какво? — попита малкият, като отри носа си с опакото на ръката.
— Насам идват още хора. Трябва да им кажеш…
— Но хрътките ще ме хванат!
— Хрътки ли?
— Хрътките, които ме преследваха до тук. Погнаха ме още от Двореца, докато бях с майка ми. Тръгнаха да ме гонят и аз побягнах. Трябваше да им се измъкна. Майката Изповедник каза, че са преследвали и нея.
Ричард започваше да разбира. Поклати глава.
— Не, само така ти се е сторило. Те не са били истински. Били са някаква магия, изпратена от Бръшлянената дева — магия, с която да те примами насам. Ти ни одраска, помниш ли?
Хенрик кимна.
— Съжалявам, беше по-силно от мен.
— Знам. Разбирам. Ти си бил при Бръшлянената дева преди, когато си бил болен. Майка ти те е довела тук. Според мен Бръшлянената дева е използвала някакъв вид магия, за да те накара да ни одраскаш. После си се върнал тук, нали? Кучетата са те подгонили насам?
Хенрик пак кимна.
— Точно така. Бръшлянената дева изчегърта кожата изпод ноктите ми, след като ви бях одраскал, и я замеси с някаква магия, но успя да намери следи само от Майката Изповедник. Докато се добера дотук, под ноктите ми не беше останала и прашинка от твоята кожа.
Ричард започваше да схваща.
— Виж, няма никакви кучета. Било е просто номер, за да те подмами да дойдеш тук. Мисля, че сега, след като вече си бил тук, те няма да се появят повече. Бръшлянената дева вече няма причина да те държи тук.
Хенрик го изгледа невярващо.
— Щом така казваш, Господарю Рал.
— Трябва да ми повярваш. Сигурен съм. А сега ме слушай много внимателно, защото ще ти кажа нещо важно. Трябва да се върнеш по пътеката, по която дойде тук, и да посрещнеш приятелите ми. Ще са ми нужни тук. Трябва да измъкна Калан. Но сам няма да се справя, нужна ми е помощта на моите приятели и ти трябва да им кажеш къде съм и че ги чакам вътре. Можеш ли да го направиш за мен?