Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 ... 159
Перейти на страницу:

Жената със зашитите устни я докосваше.

Това бе всичко, от което се нуждаеше Калан. Повече, отколкото се нуждаеше.

Светът сякаш спря да се върти. Времето принадлежеше на Калан. Изтощение, страх, болка, гадене, окаяност, безнадеждност — всичко това бе забравено.

Милост не съществуваше.

Мигът й принадлежеше.

В това лишено от време място вътре в нея, в ядрото на съществуването й, обитавано от неродената й изповедническа сила, Калан освободи юздите на своите способности.

Във въздуха изтрещя гръмотевица без гръм.

Силата на съприкосновението разтърси цялата сграда.

От всички страни закрещяха вплетени в стените хора, замятаха се бясно, започнаха да се тресат неистово, доколкото им позволяваше затворът на трънените стени. Въздухът се преизпълни с вой.

Щом всичко утихна, жената със зашитата уста само се усмихна.

Силата на Калан не й бе въздействала.

Силата на Калан въздействаше на всеки. Е, поне на всяко човешко същество. Нямаше власт над някои магически създания, над твари със специална магия или други особености.

Думите на Ничи, че нямат защита срещу Бръшлянената дева сплетница, прокънтяха в мислите на Калан. Пред нея би могла да стои единствено Бръшлянена дева сплетница.

Възлести пръсти пропълзяха към дрехите й.

Калан нямаше как да противостои, с какво да се бори. Беше болна и слаба, а отгоре на всичко току-що бе изразходвала последните искрици останала й сила, благодарение на която бе освободила изповедническата си магия.

Възлести ръце задърпаха дрехите й. Кокалестите създания ръмжаха през отворени уста, пълни с остри зъби. Калан стоеше права само защото всичките тези ръце, които я дърпаха, притискаха тялото й, не му даваха да мръдне, теглеха и блъскаха.

Докато продължаваха да дерат дрехите й, Бръшлянената дева се обърна към бурканите и бутилките си, отваряше различни контейнери, добавяше разни неща към тлеещия огън в плитката, плоска купа в центъра на стаята. Щом се разгоряха искри, с помощта на тънка клечка тя се зае да рисува символи върху табли с пепел отстрани.

Калан усети как по бузите й се стичат сълзи, капят от брадичката й, докато сияйните фигури я теглят нанякъде. Демоничните, кокалести твари съскаха и се зъбеха насреща й.

Калан имаше чувството, че зли духове я водят из мъчилищата на подземния свят.

Помисли си, че навярно точно това й се случва.

Оголили зъби, съществата започнаха да я увиват в трънест жилав бръшлян. Пристягаха ги около китките и глезените й, като заканваха краищата им на стената зад нея и я привързваха здраво.

Калан бе изпаднала почти в безсъзнание, докато смеещи се, лудуващи фигури танцуваха, размахващи бръшлян и трънести клони, които оплитаха в подобната на стобор стена.

Тя изкрещя от болка, осъзнала, че я хапят по корема. Усещаше как острите им като игли зъби пробиват плътта й. Знаеше, че потъват дълбоко в тялото й. Само като си помисли, че никога повече няма да види Ричард, закрещя от отчаяние и мъка.

Гледаше в ужас, докато сияйните фигури притискаха бурканчета към корема й и като ги въртяха, изцеждаха в тях кръв.

Калан не можеше да спре тази лудост по никакъв начин. С всяко нейно движение тръните се забиваха все по-дълбоко и по-дълбоко в тялото й.

Сияйните фигури и кокалестите създания, които танцуваха из цялата стая, се хилеха и клопаха на странния си писукащ и припукващ език.

Други, които вече бяха напълнили съдинките си с кръвта на Калан, ги отнасяха на Бръшлянената дева. Жената с кожените каиши, пришити върху устните, пиеше жадно. Съществата около нея, размахали ефирните си ръце във въздуха, танцуваха, като повдигаха високо нозе. Стаята завибрира от монотонен тътен, докато кокалестите им стъпала се пляскаха в изплетения от клони под.

Кръвта на Калан се процеждаше по брадичката на дребната жена и увисваше на тлъсти лиги. Там, където капки кръв докосваха пода, изневиделица се появяваха хлебарки и се втурваха да споделят пиршеството на Бръшлянената дева.

Калан усети как тъмнината милостиво я обгръща и я скрива от вилнеещата наоколо й вакханалия.

Осемдесет и първа глава

РЪМЕШЕ. РИЧАРД СТОЕШЕ И ГЛЕДАШЕ подобния на тунел вход, изплетен стегнато от клечки и клони. Мина му през ума, че изглежда доста примамливо и подканващо. Цялата внимателно поддържана пътека през мочурището на Кхарга бе някак твърде лесна, твърде безпрепятствена и сякаш насърчаваше посетителите да продължават нататък по нея. Запита се къде ли е паякът.

1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)