Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Вайс обаче изкоментира:
— Прав сте, Браун — но нашите артилерийски муниции са на сред Арденските гори. Имаме само четиридесет и осем снаряда. Покрай тях претича някакъв червендалест майор и се развика:
— Изнасяйте се оттук! Изнасяйте се оттук!
Майор Вайс посочи с ръка и разпореди:
— Ще настаним превързочния си пункт по на изток, при оная селска къща. Ерик забеляза нисък и сив покрив на около осемстотин ярда от реката.
— Хайде, движение!
Скочиха в камиона и се понесоха с рев надолу по хълма. Щом достигнаха равното, свърнаха наляво по един черен път. Ерик се питаше какво ли щяха да направят със семейството, обитаващо бъдещата армейска болница. Може би щяха да ги изхвърлят от дома им и да ги разстрелят, ако създават неприятности. Но къде щяха да отидат тези хора? Намираха се посред бойно поле. Безпокойството му излезе безпочвено — обитателите вече си бяха тръгнали. Ерик установи, че постройката беше на половин миля от най-ожесточения сблъсък. През ума му мина, че няма смисъл от създаването на превързочен пункт в обсега на вражеските оръдия. — Носачите да тръгват — извика Вайс. — Когато се върнете, ние вече ще сме готови. Ерик и Херман хванаха една сгъваема носилка и комплект за първа помощ от камиона с медицинските материали и се насочиха към боя. Кристоф и Манфред бяха току пред тях; следваха ги десетина от другарите им. „Ето“, помисли си въодушевено Ерик; „това е шансът ни да станем герои. Кой ще остане хладнокръвен под огъня и кой ще се паникьоса, ще изпълзи до някоя дупка и ще се скрие в нея?“ Тичаха през нивите до реката. Дистанцията беше дълга; на връщане, с някой ранен, щеше да им се стори още по-дълга. Подминаха обгорели танкове, но нямаше оцелели; Ерик връщаше поглед от размазаните по разкривения метал обгорени човешки останки. Около тях падаха снаряди, макар и не много — реката беше слабо отбранявана, а въздушната атака извади от строя много оръдия. Независимо от това, за пръв път в живота му някой стреляше по Ерик; обзе го абсурдният детински импулс да закрие очите си с ръце, но въпреки това не спря да тича напред.
Тогава пред тях падна снаряд.
Чу се страховит тътен и земята се разтресе, сякаш някакъв великан бе тропнал с крак. Кристоф и Манфред бяха улучени пряко — Ерик видя как телата им хвръкват във въздуха като в безтегловност. Ударната вълна го повали. Както лежеше по гръб на земята, засипа го пръст от експлозията, но остана невредим. Изправи се. Точно пред него бяха обезобразените тела на Кристоф и Манфред. Кристоф лежеше като счупена кукла; изглежда всичките му крайници бяха извадени от ставите. Главата на Манфред бе отделена от тялото и стоеше до обутите в ботуши крака. Ужасът парализира Ерик. В медицинската академия не му се беше налагало да работи с осакатени и кървящи тела. Бе свикнал с труповете в часовете по анатомия — на двама студенти се падаше един, а той и Херман бяха работили с тялото на съсухрена старица; беше гледал и как разрязват живи хора на операционната маса. Нищо от това не го беше подготвило за такива работи.
Искаше само да избяга.
Обърна се. В ума му не бе останало нищо, освен страх. Закрачи с дълги и уверени стъпки по обратния път към гората, далеч от битката.
Херман го спаси. Той застана пред Ерик и произнесе:
— Какво правиш? Не постъпвай глупаво!
Ерик продължи напред и опита да подмине приятеля си. Херман го удари наистина здраво в стомаха, Ерик се сгъна и падна на колене. — Не бягай! — притеснено продължи Херман. — Ще те разстрелят като дезертьор! Стегни се! Покрай опитите да поеме дъх, Ерик дойде на себе си. Разбра, че не може да избяга, че не бива да дезертира и че трябва да остане тук. Постепенно силата на волята му надви страха. Изправи се на крака.
Херман го гледаше внимателно.
— Извинявай — произнесе Ерик. — Паникьосах се. Вече съм наред.
— Вземай носилката и да вървим.
Ерик хвана сгънатата носилка, постави я на рамо, обърна се и затича. Когато приближиха реката, двамата се озоваха сред пехотинците. Някои вадеха надути гумени лодки от каросериите на камионите и ги носеха към водата, а танковете опитваха да ги прикрият със стрелба по френските позиции. Ерик обаче скоро осъзна, че това е загубена битка — французите бяха зад стените и вътре в сградите, а немската пехота беше на открито на речния бряг. Пуснеха ли някоя лодка във водата, тя веднага попадаше под силен картечен огън. По-нагоре реката свиваше надясно, тъй че пехотата не можеше да излезе от обсега на французите, без да се отдалечи прекалено много.