Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 154 155 156 157 158 159 160 161 162 ... 384
Перейти на страницу:

Вайс обаче изкоментира:

— Прав сте, Браун — но нашите артилерийски муниции са на сред Арденските гори. Имаме само четиридесет и осем снаряда. Покрай тях претича някакъв червендалест майор и се развика:

— Изнасяйте се оттук! Изнасяйте се оттук!

Майор Вайс посочи с ръка и разпореди:

— Ще настаним превързочния си пункт по на изток, при оная селска къща. Ерик забеляза нисък и сив покрив на около осемстотин ярда от реката.

— Хайде, движение!

Скочиха в камиона и се понесоха с рев надолу по хълма. Щом достигнаха равното, свърнаха наляво по един черен път. Ерик се питаше какво ли щяха да направят със семейството, обитаващо бъдещата армейска болница. Може би щяха да ги изхвърлят от дома им и да ги разстрелят, ако създават неприятности. Но къде щяха да отидат тези хора? Намираха се посред бойно поле. Безпокойството му излезе безпочвено — обитателите вече си бяха тръгнали. Ерик установи, че постройката беше на половин миля от най-ожесточения сблъсък. През ума му мина, че няма смисъл от създаването на превързочен пункт в обсега на вражеските оръдия. — Носачите да тръгват — извика Вайс. — Когато се върнете, ние вече ще сме готови. Ерик и Херман хванаха една сгъваема носилка и комплект за първа помощ от камиона с медицинските материали и се насочиха към боя. Кристоф и Манфред бяха току пред тях; следваха ги десетина от другарите им. „Ето“, помисли си въодушевено Ерик; „това е шансът ни да станем герои. Кой ще остане хладнокръвен под огъня и кой ще се паникьоса, ще изпълзи до някоя дупка и ще се скрие в нея?“ Тичаха през нивите до реката. Дистанцията беше дълга; на връщане, с някой ранен, щеше да им се стори още по-дълга. Подминаха обгорели танкове, но нямаше оцелели; Ерик връщаше поглед от размазаните по разкривения метал обгорени човешки останки. Около тях падаха снаряди, макар и не много — реката беше слабо отбранявана, а въздушната атака извади от строя много оръдия. Независимо от това, за пръв път в живота му някой стреляше по Ерик; обзе го абсурдният детински импулс да закрие очите си с ръце, но въпреки това не спря да тича напред.

Тогава пред тях падна снаряд.

Чу се страховит тътен и земята се разтресе, сякаш някакъв великан бе тропнал с крак. Кристоф и Манфред бяха улучени пряко — Ерик видя как телата им хвръкват във въздуха като в безтегловност. Ударната вълна го повали. Както лежеше по гръб на земята, засипа го пръст от експлозията, но остана невредим. Изправи се. Точно пред него бяха обезобразените тела на Кристоф и Манфред. Кристоф лежеше като счупена кукла; изглежда всичките му крайници бяха извадени от ставите. Главата на Манфред бе отделена от тялото и стоеше до обутите в ботуши крака. Ужасът парализира Ерик. В медицинската академия не му се беше налагало да работи с осакатени и кървящи тела. Бе свикнал с труповете в часовете по анатомия — на двама студенти се падаше един, а той и Херман бяха работили с тялото на съсухрена старица; беше гледал и как разрязват живи хора на операционната маса. Нищо от това не го беше подготвило за такива работи.

Искаше само да избяга.

Обърна се. В ума му не бе останало нищо, освен страх. Закрачи с дълги и уверени стъпки по обратния път към гората, далеч от битката.

Херман го спаси. Той застана пред Ерик и произнесе:

— Какво правиш? Не постъпвай глупаво!

Ерик продължи напред и опита да подмине приятеля си. Херман го удари наистина здраво в стомаха, Ерик се сгъна и падна на колене. — Не бягай! — притеснено продължи Херман. — Ще те разстрелят като дезертьор! Стегни се! Покрай опитите да поеме дъх, Ерик дойде на себе си. Разбра, че не може да избяга, че не бива да дезертира и че трябва да остане тук. Постепенно силата на волята му надви страха. Изправи се на крака.

Херман го гледаше внимателно.

— Извинявай — произнесе Ерик. — Паникьосах се. Вече съм наред.

— Вземай носилката и да вървим.

Ерик хвана сгънатата носилка, постави я на рамо, обърна се и затича. Когато приближиха реката, двамата се озоваха сред пехотинците. Някои вадеха надути гумени лодки от каросериите на камионите и ги носеха към водата, а танковете опитваха да ги прикрият със стрелба по френските позиции. Ерик обаче скоро осъзна, че това е загубена битка — французите бяха зад стените и вътре в сградите, а немската пехота беше на открито на речния бряг. Пуснеха ли някоя лодка във водата, тя веднага попадаше под силен картечен огън. По-нагоре реката свиваше надясно, тъй че пехотата не можеше да излезе от обсега на французите, без да се отдалечи прекалено много.

1 ... 154 155 156 157 158 159 160 161 162 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)