Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Значи сте лъгали.
Бърни изглеждаше смаян. Той попита Били:
— Искаш да кажеш, че историята с Теди Уилямс не е истина? Явно беше вярвал във въпросната история точно като Лойд.
Били не му отговори.
Всички загледаха Етел.
— Ох, да върви по дяволите — отрони тя. — Баща ми казваше: „Знай, че греховете ти ще те намерят“. Е, искахте истината и ще я имате, макар че няма да ви хареса.
— Опитай — безгрижно произнесе Лойд.
— Ти не си дете на Мод — обясни майка му. — Ти си дете на Фиц.
VII
На следващия ден — петък, десети май — Германия нахлу в у Холандия, Белгия и Люксембург. Лойд чу новините по радиото, докато закусваше с родителите си и с чичо си Били в пансиона. Не беше изненадан — всички в армията бяха уверени, че офанзивата предстои. Много повече го смаяха откровенията от предишната вечер. През нощта не мигна часове наред, ядосан, че са го подвеждали толкова време, стреснат от това, че е син на аристократ и умиротворител от дясното крило; на всичкото отгоре той беше и свекър на очарователната Дейзи. — Как си могла да хлътнеш по него? — бе попитал той майка си в кръчмата.
Тя му отвърна остро:
— Не бъди лицемерен. Ти беше направо пощурял по богатата си американка, а пък тя беше с такива политически убеждения, че се омъжи за фашист. Лойд искаше да спори, че е различно, но бързо схвана, че не е. Каквито и да бяха отношенията му с Дейзи сега, нямаше съмнение, че някога беше влюбен в нея. Любовта не бе логична. Ако той можеше да се поддаде на една ирационална страст, то и майка му е можела да й се поддаде; всъщност и двамата са били на една и съща възраст, когато това се е случило — двадесет и една години. Тогава я упрекна, че е трябвало да му съобщи истината от самото начало, но тя имаше доводи и по този въпрос: — Как щеше да реагираш като малко момче, ако ти бях казала, че си син на богат човек, на един граф? Колко време щеше да изтраеш, преди да се похвалиш на останалите момчета в училище? Я си помисли как щяха да се подиграват те на детската ти фантазия. Помисли си и колко щяха да те ненавиждат, задето си по-нависоко от тях.
— Но по-късно…
— Не знам — уморено произнесе тя. — Сякаш никога нямаше подходящ момент. Най-напред Бърни направо побледня от изненада, но скоро се стегна и се върна към обичайното си флегматично състояние. Заяви, че разбира защо Етел не му е казвала:
— Споделена тайна не е тайна.
Лойд пък се питаше за отношенията на майка си с графа.
— Сигурно го виждаш непрекъснато в Уестминстър.
— От време на време. Перовете си имат свое крило в двореца, свои ресторанти и барове и обичайно се срещаме с тях по уговорка. През нощта Лойд беше твърде изненадан и смутен, за да си даде сметка какви чувства изпитва. Баща му беше
Фиц — аристократ, тори, бащата на Бой и свекърът на Дейзи. Трябваше да е тъжен, ядосан или пък да се потисне? Признанието беше толкова смазващо, че се усещаше вцепенен. Приличаше на тежка травма, при която най-напред няма болка.
Сутрешните новини му дадоха нова храна за размисъл. В малките часове германската армия бе извършила светкавичен удар в западна посока. Въпреки че го предвиждаха, Лойд знаеше — и най-сериозните опити на съюзническото разузнаване не бяха могли да установят точната дата; армиите и на трите малки държави бяха напълно изненадани. Въпреки това те се биеха храбро. — Това сигурно е вярно — изкоментира чичо Били — но Би Би Си така и така ще го каже. Министър-председателят Чембърлейн бе свикал заседание на кабинета, което течеше в момента. Френската армия пък, подсилена от десетте разположени във Франция британски дивизии, отдавна бе разработила план за пресрещане на такова нахлуване и той бе автоматично задействан. Съюзническите войски пресякоха френската граница с Холандия и Белгия от запад и напредваха, за да се срещнат с немците.
Притиснати от съдбоносните новини, семейство
Уилямс взеха автобуса от центъра на града и отидоха до Павилиона, където се провеждаше партийната конференция.
Там научиха и новостите от Уестминстър. Чембърлейн се вкопчил във властта. Били разбра, че премиерът е помолил председателя на Лейбъристката партия Клемънт Атли да стане министър, та по този начин правителството да стане коалиция на трите водещи партии. И тримата бяха ужасени от перспективата. Чембърлейн, умиротворителят, щеше да остане начело на кабинета, а лейбъристите щяха да са длъжни да го подкрепят като коалиционни партньори. Самата мисъл за това беше трудно поносима.
— Какво е казал Атли? — попита Лойд.