Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
— Но по на юг, френско-немската граница е защитена от фортификационна система, известна като Линията Мажино — тя достига до Швейцария.
Показалецът се завърна в горната част на страницата.
— Но между Белгия и Северна Франция няма укрепления.
Лойд беше изненадан.
— Никой ли не е помислил по този въпрос досега?
— Разбира се, че е било помислено. Имаме и стратегия за случая — Били понижи глас. — Нарича се План „Д“. Повече не можем да го считаме за секретно, понеже вече го прилагаме на практика. Най-добрите части от френската армия плюс целият Британски експедиционен корпус навлизат в Белгия през границата. Те ще установят здрава отбранителна линия по реката Дил. Това ще спре немското настъпление.
Трова не успокои Лойд.
— Тоест ние отделяме половината си сили за План „Д“?
— Трябва да сме сигурни, че ще проработи.
— По-добре да проработи.
Прекъсна ги собственичката на пансиона — тя връчи на господин лейтенанта телеграма. Трябва да беше от армията. Той беше оставил на полковник Елис-Джоунс адреса, преди да излезе в отпуск; даже се изненада, че не е получил съобщението по-рано. Скъса плика. Телеграмата гласеше:
„НЕ СЕ ВРЪЩАЙТЕ В АБЪРОУЕН ТЧК ЯВЕТЕ СЕ
НЕЗАБАВНО В ДОКОВЕ В САУТХАМПТЪН ТЧК A
BIENTÔT[5] ЕЛИС-ДЖОУНС.“
Нямаше да се връща в Тай Гуин. Саутхамптън беше едно от най-големите британски пристанища, обичайна точка за дебаркиране на континента; намираше се на брега само на няколко мили от Борнмут, може би на един час с влак или автобус. С болка в сърцето Лойд разбра, че няма да види Дейзи утре. Може би така и нямаше да научи какво искаше да му каже тя. Сбогуването A BIENTOT на полковник Елис-Джоунс утвърждаваше очевидното.
Лойд отиваше във Франция.
Седма глава
1940 година (II)
I
Ерик фон Улрих прекара първите три дни от френската кампания посред задръстване. Той и приятелят му Херман Браун служеха в медицинска част, придадена към Втора танкова дивизия. При преминаването през Южна Белгия не видяха бойни действия — само миля след миля хълмове и дървета. Дадоха си сметка, че се намират в Ардените. Движеха се по тесни пътища, много от тях направо без настилка, и някой повреден танк можеше да сътвори петдесеткилометрова опашка след себе си за отрицателно време. Стояха неподвижни във върволици по-дълго, отколкото се движеха. Луничавото лице на Херман бе изкривено от притеснена гримаса; той промърмори на Ерик полугласно, така че никой друг да не може да чуе:
— Това е глупаво!
— Не бъди толкова глупав и не говори така — бил си в Хитлеровата младеж — заговори тихо Ерик. — Имай вяра във фюрера. Не беше достатъчно ядосан, за да издаде приятеля си. Тръгнеха ли, придвижването биваше неудобно и болезнено. Седяха на твърдия дървен под на армейски камион, докато возилото подскачаше по коренищата на дърветата и заобикаляше дупките на пътя. Ерик жадуваше за битка, само и само да може да излезе от проклетия камион.
Херман запита на по-висок глас:
— Какво правим тук?
Началникът им, доктор Райнер Вайс, седеше на истинска седалка до шофьора. — Следваме нарежданията на фюрера, които, разбира се, винаги са правилни. Произнесе думите си с каменно лице, но Ерик нямаше съмнение, че е саркастичен. Майор Вайс, слабичък чернокос и очилат мъж, често говореше цинично за правителството и военните, но винаги тъй енигматично, че нищо не можеше да послужи за доказателство срещу него. А и в този момент армията не можеше да си позволи да загуби добър лекар. В камиона седяха още двама санитари и двамата по-големи от Ерик и Херман. Единият, Кристоф, имаше по-добър отговор на питането на Херман. — Може би французите не очакват да ги атакуваме тук, понеже теренът е много труден.