Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Че ще трябва да се консултира с Националния изпълнителен комитет — отговори Били. — Тоест с нас — Лойд и Били бяха членове на комитета; заседанието му беше насрочено за четири часа следобеда. — Така — добави Етел. — Хайде да се хващаме за работа и разберем каква подкрепа може да има планът на Чембърлейн в Изпълнителния ни комитет.
— Мен ако питаш, никаква — каза Лойд.
— Не бъди толкова сигурен — спря го майка му. — Ще има хора които искат на всяка цена да не допуснат Чърчил във властта. За Лойд следващите няколко часа минаха в непрекъснати политически ходове — разговори с членовете на Комитета, с техните приятели и сътрудници, из кафенетата и баровете на Павилиона и покрай морския бряг. Не хапна нищо за обяд, но изпи толкова чай, та му се стори, че може да потъне. Беше разочарован, че не всички споделят възгледите му за Чембърлейн и Чърчил. Имаше останали неколцина пацифисти от предишната война, които искаха мир на всяка цена и одобряваха политиката на премиера. От друга страна, уелските депутати все още мислеха за Чърчил като за вътрешния министър, изпратил военни части да потушат една миньорска стачка в Тонипанди. Това е било преди тридесет години, но Лойд научаваше, че в политиката спомените могат да траят дълго. В три и половина Лойд и Били минаха под свежия бриз по морския бряг и влязоха в хотела Хайклиф, където щеше да се проведе заседанието. Смятаха, че мнозинството е против предложението на Чембърлейн, но не можеха да бъдат напълно сигурни, и Лойд все още се тревожеше за резултата. Влязоха в залата и седнаха на дългата маса заедно е останалите членове на Комитета. Точно в четири влезе председателят на партията. Клемънт Атли беше слаб, спокоен, непретенциозен човек, спретнато облечен, плешив и с мустаци. Приличаше на адвокат — баща му е бил такъв — и хората обикновено го подценяваха. Със своя сух и неемоционален маниер той обобщи пред Комитета събитията от последните двадесет и четири часа, включително предложението на Чембърлейн за коалиционен кабинет.
След това попита:
— Трябва да ви задам два въпроса. Първият е — ще служите ли в коалиционно правителство с министър-председател Невил Чембърлейн? Хората около масата високо извикаха „Не!“, посилно, отколкото Лойд беше очаквал. Той се зарадва.
Чембърлейн, приятелят а фашистите, предателят на Испания, бе свършен. На света имаше някаква справедливост.
Лойд си отбеляза и как ловко ненастоятелният Атли контролираше заседанието. Той не повдигна въпроса за общо обсъждане; не попита — какво да правим? Не остави на хората възможност да показват неувереност и колебливост. По скромния си начин изправи всички до стената и ги застави да избират. И Лойд разбираше, че полученият отговор е бил неговото желание.
Атли попита отново:
— Тогава вторият въпрос е — ще служите ли в коалиция под управлението на друг министър-председател? Отговорът не беше толкова звучен, но беше „Да“. Лойд се огледа и му стана ясно, че почти всички насядали на масата хора бяха „за“. Дори и да имаше хора на противното мнение, те не поискаха гласуване. — В този случай — продължи Атли — аз ще съобщя на Чембърлейн, че партията ни ще участва в коалиционно правителство, но само ако той подаде оставка и бъде назначен друг министър-председател.
Около масата се понесе одобрителен шепот.
Лойд обърна внимание колко внимателно Атли избягна да ги пита кой според тях трябва да бъде новият премиер.
Господин Атли заключи:
— Отивам да проведа телефонен разговор с „Даунинг“ №10.
И излезе от стаята.
VIII
Същата вечер, в съгласие с традицията, Уинстън Чърчил беше повикан в Бъкингамския дворец и кралят го помоли да стане министър-председател. Лойд възлагаше големи надежди на Чърчил, въпреки членството на последния в Консервативната партия. През уикенда новият премиер взе решението си. Той сформира петчленен Военен кабинет, в който влизаха Клемънт Атли и Артър Грийнуд, съответно председателят и заместник-председателят на Лейбъристка та партия. Профсъюзният водач Ърнест Бевин стана министър на труда. Лойд бе на мнение, че Чърчил възнамерява да създаде наистина многопартийно правителство. Лойд опакова багажа си, за да може да хване влака за Абъроуен. Стигнеше ли там, очакваше бързо да го разпределят, вероятно за Франция. Но на него му трябваха само час или два. Отчаяно искаше да узнае причината за поведението на Дейзи от миналия вторник. Знаеше, че скоро ще я види и това само засилваше нетърпението му и желанието му да разбере. Междувременно германската армия се придвижваше през Холандия и Белгия и преодоляваше ожесточената съпротива с бързина, която смайваше Лойд. В неделя вечерта Били говори по телефона със свой познат в Министерството на войната; след това той и Лойд взеха стар училищен атлас от собственичката на пансиона и проучиха картата на Северозападна Европа. Показалецът на Били тегли черта от Дюселдорф през Брюксел и Лил. — Немците удрят по най-уязвимата част на френската отбрана — северната част от границата с Белгия — пръстът му продължи да се движи по страницата. — Южна Белгия свършва в Ардените — широка зона хълмист и горист терен, практически непроходим за модерните механизирани армии. Така твърди приятелят ми във Военното министерство.