Плясъкът на крилете му [bg]

Хук, свикнал с разликата между бойното поле и химическата работилница, вече се беше разпоредил да докарат нов контейнер; щяха да са нужни само няколко минути работа, докато поеме бързо към тунела.

— Добре ли си? — попита ИдрисПюк, който го беше последвал навън.

— Няма да се повтори — отвърна Кейл. — Най-вероятно. Може би трябва да кажеш на хората, че ще е по-добре да не ми противоречат в близките няколко дни.

— Не съм сигурен, че ще е необходимо. — Не стана ясно дали Кейл го е чул.

— Пропуснал съм нещо… Пропуснал съм нещо важно.

— За какво говориш? — ИдрисПюк бе разтревожен — като всички други, той смяташе падането на Светилището за неизбежно, независимо от цената.

— Защо не атакуват? Би трябвало вече да ни атакуват. Боско знае нещо, което аз не знам.

— Тогава спри.

— Не.

— Защо? — ИдрисПюк обаче знаеше отговора на този въпрос. — Ти каза на Хенри Мъглата да не отива. Дори аз му казах да не отива, ако те интересува.

Кейл го изгледа.

— Ако не влезем скоро, те ще го пленят. Знаеш ли какво ще му направят?

— Мога да предположа.

— Сигурен съм, че можеш. Но аз няма нужда да предполагам, защото съм го виждал. Само че този път ще е още по-зле. Ще го изгорят. Ин минимус виа.

Един сержант ги прекъсна.

— Сър, господин Хук казва, че тунелът е готов за натоварване.

— Един момент, сержант. — Той се обърна пак към ИдрисПюк. — Ти си образован човек — знаеш ли какво означава?

— Не, не съм запознат с израза.

— Означава „по най-малкия начин“ — тоест, ще го изгорят на клада, недостатъчно голяма да свари и канче вода. Аз лично никога не съм го виждал. Боско ми е разказвал. Каза, че отнемало дванайсет часа. Така че — не, не мога да спра.

— Не знаеш със сигурност, че ще направи точно това.

— Не знам със сигурност и че Боско знае нещо, което аз не знам. Никой не знае нищо!

— Ако Хенри Мъглата беше тук с нас, щеше да спреш.

— Само че не е.

— Знаеш, че ако не превземем Светилището преди зимата, те ще получат подкрепления, преди да успеем да се върнем. Някои членове на Оста вече са се хванали за гушите. Швейцарците искат главата ти да подскача по улицата. Един Господ знае какво ще стане, ако се провалиш тук.

— Кой казва, че ще се проваля?

— Ти.

— Казах, че не знам какво става.

— Тогава изчакай.

— И ако изчакам, какво? Ами ако сега е точният момент? Ами ако, като изчакам, им дам шанс да… знам ли… да направят нещо, за което не съм се сетил? Ами ако Боско е болен и това е най-добрата ми възможност? Никой не знае нищо.

— Ти знаеш какво би направил, ако Хенри беше тук, а не там.

— Нима?

— Да.

— Мислех, че ще кажеш на хората да не ми противоречат.

— Не смятах, че това включва и мен.

— Е, сбъркал си. — Той извика на сержанта: — Дай на господин Хук сигнал да товари.

И само с няколко вика се започна.