![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— О, така е, госпожо Клайст. Но швейцарците държат всичките ни пари. Искаме Клайст да вземе колкото може да носи и да ги занесе някъде, където не могат да ги докопат — да се устрои някъде, където ще можем да се оттеглим, когато балонът излети. — Балонът представляваше сигнал на Изкупителите, че атаката е неизбежна.
— Къде? — попита Клайст.
— Някъде отвъд морето. Ханзата приема с разтворени обятия богаташите. А и Рива ни е длъжница.
— А тя знае ли го? — попита Дейзи. — Мъжът ми каза, че когато сте били в пустинята, той предложил да я оставите там.
— Права е, така беше — отбеляза Хенри Мъглата.
— Само че ние никога не сме ѝ го казвали — уточни Кейл. — Освен това, Рива е причината за всичко. Тя знае, че ни е разочаровала в работата с Кити, и това е шансът ѝ да се реваншира.
— Защо да не пратим Хенри Мъглата? — попита Клайст. — Тя не би възразила да помогне на него.
— Аз трябва да остана тук.
— Така ли? — каза Клайст. — Защо?
Хенри Мъглата не се поколеба и за миг.
— В нощта преди атаката срещу Светилището ще вляза да превзема помещенията, където държат момичетата. Така че ти си единственият, който може да го направи. Пък и освен това си единственият с жена и семейство.
И така, беше решено. Клайст щеше да се върне в Испански Лийдс и с помощта на Кадбъри — той също гореше от желание да изнесе част от парите си на безопасно място — щеше да се измъкне от Швейцария с всичките им пари и каквото успеят да разпродадат междувременно.
— Малко си суров към Рива — каза Хенри Мъглата, след като Клайст и Дейзи си тръгнаха.
— Ще я изцедя докрай, ако трябва — и пак няма да е достатъчно.
Настана сърдито мълчание. Кейл беше този, който реши да опита помирение.
— Прояви голяма съобразителност, когато той те попита защо не тръгнеш ти.
— Не.
— Какво?
— Не проявих съобразителност — каза Хенри Мъглата. — Точно това смятам да направя.
— Не бъди глупак. Той сигурно ги е убил преди месеци, а може би и години.
— Не мисля така.
— На какво основание?
— На основание, че не мисля така.
— Не.
— Какво имаш предвид?
— „Не“ не е ли достатъчно ясно?
— Не съм ти искал позволение.
— Виж, може да съм търпял някоя твоя малоумна идея, че сме равни — но никой друг не го мисли. Ще правиш каквото ти кажа.
— Няма.
— Ще правиш.
— Няма.
Това дърлене продължи известно време. Имаше заплахи от Кейл да го арестува до края на обсадата и предложения от Хенри Мъглата да си завре заплахите отзад. Но това, което наруши патовата ситуация, беше един апел към сърцето на Кейл, колкото и странно нещо да бе то.
— Анунциата — момичето, за което ти разказах… Аз я обичам. — Не беше вярно. Той бе силно привързан към нея — повече, отколкото към другите момичета, макар че беше силно привързан и към тях. Защо желанието да ги спаси бе толкова неудържимо, не можеше да каже. Но си беше така. Хенри разбираше душата на Кейл по-добре от своята собствена. Всеки си има някакво чувствително място — дори, или може би най-вече, лошите хора. Говори се, че на Алойз Хътлър му било трудно да не заплаче, щом види кутренце, и че държал в спалнята си картина с малко момиченце, което храни агънце с мляко през рог. Както и да е — Кейл не можеше да отрече силата на любовта, като се има предвид как бе сграбчила душата му. В края на краищата, тя бе източникът на голяма част от самосъжалението му, задето е рискувал тъй безразсъдно живота си, за да спаси Арбел.
След два дни Клайст и Дейзи бяха заели мястото си в сериозно охранявания керван, а Кейл и Хенри Мъглата бяха дошли да ги изпратят.
— Какво ще ме спре да не духна с парите? — попита Клайст; ръцете му трепереха като на старец.
— Това — каза Кейл, — че можеш да разчиташ на нас.
— Да разчитам на вас ли? — повтори Клайст. — А, да — вярно, бе. Да разчитам на вас.
— За какво говорите? — попита Дейзи. — Не разбирам.
— Ще ти обясня по-късно.
— Писах на Рива — каза Хенри Мъглата. — Всичко ще е наред.
— Ами ако не е?
— Госпожа Клайст изглежда има глава на раменете си. Ти имаш пари — все ще измислите нещо.
— Благодаря — каза Клайст. Изглежда, имаше предвид нещо конкретно, но Кейл не бе съвсем сигурен какво е то.
Той сви неловко рамене.
Държейки момиченцето на ръце, Дейзи ги целуна по бузите, но не каза нищо. После Кейл и Хенри Мъглата ги загледаха как си тръгват — странно тъжно преживяване и за двама им.
36.
През следващите две седмици изкуственият хребет от Малкия брат се издигна до върха на стените на Светилището, докато Хенри Мъглата упражняваше катерене в тъмното със своите сто доброволци. Един човек умря първата нощ, политайки с писъци надолу — шумен инцидент, който би погубил всички им, ако това беше истинската мисия. Такова катерене би било възможно само при слаба лунна светлина; ако виждаха прекалено лесно, значи можеха и да бъдат видяни прекалено лесно. За щастие, подходящата фаза на луната се очакваше точно по времето на завършване на насипа. Бе решено да се изкачат на групички от по десет души малко по-нататък по стената на Светилището, където катерачите щяха да са скрити до голяма степен от всички бдящи стражи. Щяха да се съберат на планината точно под стените и да поемат нагоре, щом се стъмни; един от алпийските катерачи на Артемизия можеше да отнесе въже до върха и да издърпа с него въжена стълба, проектирана от Хук.