Плясъкът на крилете му [bg]

Кейл се беше чувствал изтощен още преди Хенри Мъглата да дойде да му каже каквото имаше да му казва. А сега се чувстваше направо изцеден. След като взе федрата с морфин, за да се справи с Кити Заека, той приемаше далеч по-насериозно предупреждението на сестра Врай да не я използва. Понякога имаше чувството, че е толкова слаб, че може да спре да диша. На младини Хенри Мъглата бе чул от един от Изкупителите, че внезапният силен звук може да убие скакалец. Бяха опитвали десетина пъти, но никога не им се беше получило. Сега обаче му се струваше, че един внезапен силен звук може да го убие съвсем лесно. Още една причина да стои настрана от федрата с морфин. Но той знаеше, че не може да изкара следващите двайсет и четири часа без нея. „Само още веднъж — помисли си. — Прочисти Светилището, и заминаваш за Ханзата с цялата плячка, а оттам нататък те чакат сандвичи с краставица и торти завинаги.“

Поспа два часа, макар че се наложи охраната му да го събуди, а после взе точно такава доза от лекарството, каквато му беше препоръчала сестра Врай. Вече осъзнаваше, че тя не е преувеличавала, като му каза, че отровите се натрупвали — напоследък всяка седмица, понякога в продължение на половин час, имаше чувството, че някой пържи нещо в главата му.

Половин час по-късно стоеше на върха на Малкия брат, докато Хук привършваше подготовката на огромния дървен тунел за последното му преместване до стените на Светилището. Върхът на Малкия брат беше издигнат с още четирийсет стъпки, така че тунелът можеше да се избута по нанадолнището до пропастта между насипа и стените и да легне над нея, позволявайки на войниците на Новата армия да се разгърнат бързо и в голям брой. Нямаше начин да скрият този план от Изкупителите, така че не бе нужно да гадаят, за да разберат, че те ще сторят всичко, за да спрат атаката, щом започне. Установяването на предмостие щеше да е убийствена задача. Това беше единственото слабо място на нападателите — нещо, което нямаше да убегне на Боско.

Щурмът започна веднага щом стана светло, за да могат да се възползват от цялата дневна светлина. Кейл очакваше някаква катастрофа, но въпреки че трябваше да се вземат хиляда решения, нямаше нито земетресения, нито внезапни чуми, нито загадъчни небесни явления, които да смутят суеверните. Имаше го само нарастващия ужас от предстоящото.

Точно преди пет Хук дойде да му каже, че са готови. Кейл извървя последните няколко стъпки до върха на Малкия брат и погледна към Светилището. Пулсът му се учести; главата му сякаш щеше да се пръсне, докато се взираше в бившия си дом. Виждаше все така сенчестите кътчета, където бе прекарал хиляди дни в страх, ужас и злочестина. Толкова студ, толкова глад, толкова самота. Той дълго се взира в него. Такъв разтърсващ момент изискваше да нададе мощен крясък. Но нещо в Светилището привлече погледа му, някъде вдясно. Беше кварталът, където държаха момичетата. От далечния му край се издигаше тънка струйка дим. Той кимна лекичко на Хук и се започна.