Плясъкът на крилете му [bg]

— Той иска да се изповяда, сър — каза един Покаятел.

— Какъв си ти? — попита Кейл.

— Послушник, сър.

— И аз бях такъв. В безопасност си, не се притеснявай. Никой няма да ти навреди. Какво е станало тук?

Отговорът бе разбираемо объркан, но доста прост. Боско се обърнал към петстотин от най-близките си следовници и обявил, че поради измяната на Томас Кейл е решил да изтрие правоверните от лицето на земята, без да мисли повече за човечеството.

Като награда за тяхната преданост, щяло да им бъде позволено да се присъединят към Бога във вечно блаженство, по същия начин като самия Изкупител.

— И всички приеха това?

— Не всички, сър. Но папата сформира група от съветници, за да помогнат на онези, които се нуждаят от духовна подкрепа.

— Но не и ти.

— Страх ме беше.

— Сега вече си в безопасност. — Кейл се обърна към един от старшините на Новата армия. — Отведете го оттук. Дайте му нови дрехи и кажете на готвача ми да го нахрани. Уверете се, че не го заплашва нищо. Защо, за Бога, няма никакви новини за Хенри? — Той прати още двама от Покаятелите си. След пет минути, тъкмо когато бе решил да отиде сам, въпреки опасността, се появи Фаншоу. Изглеждаше неспокоен.

— Какво има? — попита Кейл.

— Получих някакви новини, но е обичайната каша.

— Все пак си чул нещо?

— Знаеш не по-зле от мен, че първите новини винаги са пълен буламач.

— Разбирам това. Какво е? Кажи ми какво си чул.

— Новината е, че приятелят ти е мъртъв. Говорих с човек, който каза, че го е видял.

— Той познава ли го? Колко добре?

— Виждал го е тук-там. Че кой не е? Явно на онова място е истински ад — знаеш какво е, отначало нищо не изглежда смислено. Той сигурно е чул същото за теб.

Кейл извика Покаятелите си и се насочи към гетото, когато от един вход, от който към двора полъхваше бледосив дим, се появи нечий силует. Въпреки че димът го забулваше и лицето му беше черно, движенията му моментално го издадоха. А после Хенри Мъглата позна Кейл, забеляза, че той се взира странно в него, и попита отбранително:

— Какво?

Кейл го оглежда известно време.

— Имаше слух, че си мъртъв.

Сепнат от това, Хенри като че ли се замисли доколко надеждна е тази информация. После каза:

— Не.

Кейл продължи да го гледа.

— Какво стана?

Хенри Мъглата се усмихна.

— Нищо особено. Влязохме безпроблемно. Убихме само петима-шестима на път към момичетата. Сега вече разбирам защо.