Плясъкът на крилете му [bg]

— Ох! Ох!

— Какво има?

— Копелето ме намушка.

Кейл си запробива път през висящите тела, които му се присмиваха, като се блъскаха в него и едно в друго. Около вече мъртвия Изкупител имаше малко повече простор — когато беше дошъл да се обеси, тук бе останало известно място. Хенри Мъглата опипваше мястото, протегнал ръка под мишницата към гърба си.

— Намушка ме — възкликна той възмутено. — Намушка ме с шибан молив!

Изкупителят, чиято душа сега пребиваваше във вечно блаженство — или пък не, — действително стискаше молив в дясната си ръка.

— Късмет, нищо повече. Постъпката ти беше адски глупава.

— Млъквай — погледни как е.

Той вдигна лявата си ръка и се обърна. На Кейл му отне известно време да намери дупката във вълната; наложи се да я среже, за да огледа раната както трябва.

Наистина, там имаше дупка с формата на молив — но кръвта не беше много, макар че бликаше на леки тласъци.

— Как е?

— Ами, не бих искал да се случи на мен — сигурно е болезнено.

— Така е.

— Не е толкова зле. Хайде да се връщаме, ще те превържат.

— Всичко е наред. Вече стигнахме дотук. Дай ми минутка-две.

Вдиша дълбоко няколко пъти и започна да се съвзема.

— Колко още?

— Малко по-нататък по коридора е.

— Мислиш ли, че е още жив? Може би чака, за да те отнесе със себе си.

— Сигурно изобщо няма да е там.

— Ха на бас, на един долар.

— Не.

— Защо?

— Какъв е смисълът?

— Чувствам се малко замаян — каза Хенри Мъглата. И наистина изглеждаше така. Малки капки пот бяха оросили лицето му и бе пребледнял. Седна и се подпря на стената. Видът му не се понрави на Кейл.

— Дай да видя пак раната.

Хенри Мъглата се обърна надясно. От раната бликаше слабо кръв — не прекалено зле, но повече, отколкото очакваше. Сигурно бе по-дълбока, отколкото си мислеше. Но още докато гледаше, кръвта спря. Кейл облегна Хенри Мъглата на стената, но той вече бе мъртъв.