Плясъкът на крилете му [bg]

— Това е най-тъпото нещо, което съм виждал — заяви Кейл.

— Гледай си работата — отсече Хенри Мъглата.

Когато насипът се доближи до стените, строителите станаха по-уязвими за стрелите и камъните, с които ги замеряха Изкупителите — обстрелът бе колкото ужасен, толкова и отчаян. Темпото се забави, но не достатъчно, както Изкупителите би трябвало да знаят. После, на двайсет стъпки от стената, работата спря. Ако довършат насипа, щяха да позволят на Изкупителите сами да атакуват по него. Хук беше осигурил дървен мост, покрит отгоре и отстрани и дълъг около четирийсет стъпки. Когато Кейл реши да атакува, мостът щеше да бъде избутан по насипа, за да прехвърли ямата, като дъска над рекичка. Беше достатъчно широк, за да минат по него осем войници, рамо до рамо. Хук бе осигурил и неприятен начин за разчистване на хората пред моста — разновидност на гръцкия огън. Беше построил няколко големи помпи, които да напръскат голямо пространство пред излизащите войници и да окъпят всеки Изкупител на петдесет метра оттам в течен огън.

— Нека Господ ми прости — каза Хук.

— Помни само, че те с радост биха направили същото с теб — и вече да са го направили, ако не ти бях отървал кожата.

— И това трябва да ме успокои, така ли? Че не съм по-лош от тях?

— Твоя си работа. Лично на мен не ми пука.

Последните няколко дни преди атаката минаха с трескава бързина — неприятно усещане за Кейл и Хенри Мъглата, сякаш се носеха стремглаво към нещо извън техния контрол. Сега, когато то наближаваше, онова, което се канеха да направят, им изглеждаше невероятно. Връщаха се на мястото, което мразеха най-силно на тоя свят, а все пак то ги беше оформило, и щяха да го прочистят. Два дни преди събитието зениците им се бяха свили като топлийки от вълнение — но външно бяха овладени и спокойни.