Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Правилно.
Това също е негатив, въздушна снимка на град направена от фоторазузнаването, тъмнокафява, осеяна с гирлянди от водни петънца, времето никога не достига да изсъхват напълно…
— Абе хора — те опитват да го научат да говори и британски английски, един Бог знае защо, и при него това неизменно се получава като Гари Грант492 — известно ли ви е, че Немецът, добрият стар Немец, нали, стои в тази ваша Хага, и оттам изстрелва проклетите ракети към онзи Лондон, и-и-и отгоре на всичко използва… използва сградата на „Роял Дъч Шел“ на улица „Йозеф Изройелплин“, ако не ме лъже паметта, където е инсталирал радиопредавател за прицелно насочване? Що за абсурдна гадост, а?
Баунс го гледа втренчено, подрънква противогастритната си гривна, и не е наясно как точно да възприема Слотроп.
— Мисълта ми е — Слотроп вече се разгорещява до посиняване за нещо, което го засяга само много далечно, няма защо да вдига скандал за това, нали? — не ви ли се струва малко странно, че вие, служители на „Шел“, разработвате вашия двигател с течно гориво от вашата страна на Канала, нали, а техните хора изстрелват техните проклети ракети към вас, с помощта на вашата собствена… идиотска фирмена… радиопредавателна кула на „Шел“?
— Не разбирам какво значение… накъде биете? Те просто са избрали най-високото здание в града, което е разположено по права линия от техните стартови площадки до Лондон.
— Да, а също и на необходимото разстояние, не забравяйте. Точно на дванайсет километра от стартовата позиция. Хей? Тъкмо това имам предвид. — Чакай, о, почакай. Това ли има предвид той?
— Ами, аз никога не съм мислил за това по такъв начин.
И аз също, мой човек. О, и аз също, приятелчета…
Хилари Баунс и неговата Озадачена Усмивка. Още един наивник, умерен ентусиаст като сър Стивън Додсън-Трък. Но:
Притчи за Параноици, 2: Невинността на създанията е обратнопропорционална на безнравствеността на Господаря.
— Не съм казал нещо неуместно, надявам се.
— Защо?
— Вие изглеждате — Баунс изпуска лека въздишка, което според него е дружелюбна усмивка, — обезпокоен.
Обезпокоен и още как. От челюстите и зъбите на определено създание, определено Присъствие толкова голямо, че никой друг не може да го види… „Ето го там! Това е чудовището, за което ти говорех…“ „Това не е чудовище, глупако, а облаци!“ „Не-е-е, не го ли виждаш? Това са краката му.“ Е, Слотроп усеща, че този звяр е в небето: неговите видими челюсти и люспи биват взети погрешно за облаци и други правдоподобности… или е налице всеобщ сговор в присъствието на Слотроп да ги наричат с други имена…
— Слотроп, това е само едно „случайно съвпадение“.
Слотроп ще привикне да чува кавичките в речта на другите. Някакъв педантичен рефлекс, навярно той е генетично предразположен — всички тези някогашни Слотроповци помъкнали като част от покъщнина библии по сините хълмове, зубрили стих по стих, глава по глава устройството и строежа на Ковчези, Храмове, Въображаеми Тронове, от всякакви материали и с всякакви размери. Данни, зад които винаги, по-близо или по-далеч, личеше върховната Божия несъмненост.
Е, какъв по-подходящ за Тайрън начин в едно студено утро да Прозре:
Става дума за хелиографно копие на немски списък на детайли, толкова зацапано, че Слотроп едва успява да разчете думите — „Vorrichtung fur die Isolierung, 0011-5565/43“493. Що за мистерия? Знае числото наизуст, това е номерът на първоначалния договор за цялата ракета А4. Какво прави „изолиращо устройство“ до номера на договора за Агрегата? А и е отбелязан индекс DE494, най-високия съществуващ нацистки приоритет? Неприятно! Или е печатна грешка на някой чиновник от ВКВС495, често се случва, или пък човекът не е знаел номера и е вписал сходен номер на ракетата като най-добър заместител. Заявката, номерата на частите и инсталацията са отбелязани с едно и също знаменце, което насочва Слотроп към Документ SG-1. Друго знаменце към знаменцето гласи: „Geheime Kommandosache!496 Това е държавна тайна по смисъла на § 35 R5138.“
— Слушайте, искате ли да получите екземпляр от този Документ SG-1? — приветства той надничащия през вратата генерал Уайвърн.
— Ха, ха, ха — отвръща генералът. — Предполагам и нашите момчета също искат.
— Стига с тия ваши глупости. — В Лондон и най-малкото парченце съюзнически разузнавателни данни за А4, независимо от степента на поверителност, бива напъхано в една тайна фуния и всичко излиза наяве в луксозната стая на Слотроп в казиното. Досега не са крили нищо от него.
492
Роден в Англия и впоследствие натурализиран американски актьор (1904–1986) със специфичен британски акцент. — Б.пр.
493
Изолиращо устройство/приспособление (нем.). — Б.пр.
494
Индекс DE — германско обозначение за най-висок приоритет. — Б.пр.
495
Върховно Командване на Въоръжените Сили на Германия. — Б.пр.
496
Строго поверително (нем.). — Б.пр.