История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
В светлината на следвоенната оценка за силите и ресурсите, с които са разполагали двете страни, се вижда, че поражението на Ромел става възможно от момента, когато нахлуването му в Египет е било спряно в първата битка през юли при Ал Аламейн. Именно тя може да се смята за повратен момент. Въпреки това, когато в края на август подновява атаката си с получените подкрепления, той все още изглежда твърде опасен. Тъй като силите на двете страни са почти равни, преди нея или по-късно той все още е имал възможност да победи. Той може би е щял да го стори, ако противниците му се бяха забавили или объркали, както се е случвало и преди, когато превъзходството им е било по-категорично. По-късно обаче тази възможност за победа изчезва, а заедно с нея и възможността за възстановяване. Макар в същия район да се водени и други битки за Аламейн, тя получава отделно наименование — „битката за Алам Халфа“, което говори за решаващото й значение.
Тази битка представлява интерес и от гледна точка на тактиката, тъй като не само е спечелена от отбраняващата се страна, но и е решена с чисто отбра-нителни действия, без каквато и да било контраатака или по-сериозен опит за организиране на контраофанзива. В това отношение тя се различава от пове-чето битки, превърнали се в „повратни моменти“, както през Втората световна война, така и в предишни войни. Макар че решението на Монтгомъри да се въздържи от разширяване на решителния си успех с нападателни действия проваля възможността да вкара силите на Ромел в капан и да ги унищожи (а в даден момент такава много добра възможност е съществувала), то не намалява значението на битката като повратен момент в кампанията. Оттам нататък британските войски са окрилени от успеха и с висок боен дух, докато противниковите сили се сражават, изпълнени с безнадеждност. Те чувстват, че каквито и усилия и жертви да дадат, не могат да постигнат нещо повече от временно отлагане на края.
Много поуки могат да се извлекат и от тактическите методи, използвани в битката. Разполагането на британските сили и изборът на терена са от голямо значение за нейния изход. Такова значение има и гъвкавостта на диспозициите. Най-важно от всичко обаче е доброто взаимодействие на авиацията със сухопътните войски. Ефективността е повишена от отбранителната схема на битката. Сухопътните войски оформят пръстен, а авиацията непрекъснато бомбардира района, превърнат в капан, в който са вкарани силите на Ромел. В схемата на тази битка военновъздушните сили действат по-свободно и ефикасно, тъй като са сигурни, че всички войски в кръга са вражески и представляват цели.
Британците започват офанзивата си едва след седем седмици. Нетърпеливият министър-председател е гневен от забавянето, но Монтгомъри е решен да изчака, докато подготовката на армията му завърши и той може да разчита на успех, а Александър го подкрепя. Така че Чърчил, чиито политически позаиции в този момент са много разклатени след поредицата британски неуспехи от началото на годината, трябва да отстъпи пред аргументите им за отлагане на атаката за края на октомври.
Точната дата на деня „D“ е определена в зависимост от фазите на луната, понеже се планира офанзивата да започне с нощна атака, за да може, от една страна, да се попречи на противниковия насрещен огън, а, от друга при дос-татъчно лунна светлина да се прочистят минните заграждения. Така че нача-лото на атаката е планирано за нощта на 23 октомври, а пълнолунието е на 24 октомври.
Основният аргумент на Чърчил атаката да започне по-рано е обстоятелството, че големият проект за американско-британски десант във Френска Африка под кодовото наименование операция „Торч“ („Факел“) е планиран да започне в началото на ноември. Една решителна победа над Ромел в Аламейн би окуражила французите да приветстват факлоносците на освобождението от господството на страните от Оста и би оказала отрезвяващо действие върху генерал Франко, готов да приеме влизането на германските войски в Испания и в Испанско Мароко — контрамярка, която би могла да попречи и да застраши съюзническия десант.
Но Александър е на мнение, че ако неговата атака, операция „Лайтфут“ („Бързоходец“), започне две седмици преди „Торч“, това време „ще е дос-татъчно да унищожим по-голямата част от изправената срещу нас армия на Оста, но, от друга страна ще бъде твърде кратко за противника да започне изпращането на значителни подкрепления в Африка“. Във всеки случай за него е важно да бъде сигурен в успеха на атаката в неговия край на Северна Африка, за да може новият десант в другия край да постигне добри резултати. „Решаващият фактор беше убеждението ми, че да атакувам, преди да съм готов, ще означава да рискувам, ако не сам да предизвикам катастрофа, то най-малкото да се проваля“. Тези аргументи вземат връх и макар датата, която предлага, да е почти с месец по-късно, отколкото Чърчил препоръчва на Окинлек, той приема отлагането за 23 октомври.