Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Зан се спогледа с Юги и пълководците и те кимнаха с мрачно разбиране. Бащата на Лусия бе избран за главнокомандващ на тази армия от съвета на аристократичните семейства. Пълководците възседнаха конете си и препуснаха към позициите си. Юги отмести взор към Лусия, която не реагира по никакъв начин на погледа му, след което яхна коня си, а Номору се метна зад него. Зан сложи ръка на рамото на дъщеря си и тя вдигна очи към него.
— Тази нощ ще извършим славно дело — промълви той. — Бъди силна. Ще се върна при теб; обещавам.
Тя кимна. Лицето й сякаш се бе вкаменило.
— Пази я — заръча благородникът на Мишани, след което също възседна жребеца си. Той изравни коня си с този на Юги и двамата стиснаха ръцете си. Номору обърна обезобразеното си лице към Мишани и Лусия и ги изгледа с непроницаемия си взор. Сетне Зан и Юги препуснаха надолу по хълма и се насочиха към моста.
Лусия и Мишани останаха на билото заедно със Сестрата и неколцина стражи. Можеха само да наблюдават и да чакат.
Нощта вече спускаше мантията си над земята, когато Различните се появиха като всепомитаща вълна от нокти и зъби. Пълчищата им почерниха долините с шеметна бързина, но въпреки стремителния си ход те сякаш бяха неуморими. Силите на Империята за пореден път бяха изненадани от бързината, с която се движеха армиите на чаросплетниците.
Този път в небето нямаше гнусоврани. Също като гарваните на Лусия, те бяха абсолютно безполезни през нощта, защото не виждаха добре в тъмнината. Ето защо вещерите нямаха никаква представа за армията, която ги очакваше на южния бряг на реката Ко, докато не забелязаха разположените по хълмовете артилерийски батареи.
Самите главнокомандващи на вещерите бяха добре защитени сред ядрото на многочислените си пълчища, докато Възлите яздеха Различни манкстуи и бяха разпръснати из армията. Покрай всеки от тях имаше и чаросплетници, които проникваха с лекота в съзнанията на Възлите и получаваха достъп до цялата информация, която им беше нужна. Вещерите, от своя страна, съгласуваха помежду си информацията и даваха заповеди на Възлите, без да подозират, че и те самите бяха марионетки, подчинени на волята на вещерските камъни и лунния бог Арикарат.
Реакцията на чаросплетниците при вида на силите на Империята бе светкавична — обменът на информация из цялата Различна армия отне по-малко от минута. Благородническите фамилии не очакваха подобно нещо. Те мислеха, че вещерите ще забавят ход, за да преценят по-добре ситуацията и да решат каква тактика да предприемат, но не знаеха, че Авун е мъртъв и Какре ръководеше кампанията. А Върховният чаросплетник имаше различна представа за водене на бойни действия от Лорд Протектора.
Вещерът изпрати заповедите си и хищниците се втурнаха в атака.
Многочислените пълчища нададоха кански рев, когато техните кукловоди пробудиха неистовата им ярост. Страховитата звукова вълна се понесе напред и обля воините на Империята, които бяха застинали в мрачно очакване на позициите си покрай брега на реката, на моста и по близките възвишения. За нищо на света нямаше да се опозорят, като покажат страх, ала ужасът пропълзяваше в сърцата им при вида на хълмовете от другата страна на Ко, които се покриваха от несметните вражески орди. Войниците си мислеха за семействата си, за миговете на радост и наслада, за нещата, които бяха оставили недовършени. Някои изпитваха разкаяние за грешките си и се надяваха, че боговете ще ги сметнат за достойни, когато пристъпят в Златните владения, докато други не съжаляваха за нищо и очакваха края, изпълнени с хладна решителност. Трети се чувстваха горди, задето щяха да бъдат част от това, а четвърти се проклинаха, вбесени от мисълта, че навярно щяха да изгубят живота си в предстоящата касапница, и съжаляваха, че не бяха избягали. Можеха да живеят още ден, месец или година, а честта да върви по дяволите!
Ала никой от тях не наруши редиците, никой не пророни сълза и никой не даде външен израз на слабостта си. Въпреки че някои се потяха и трепереха и въпреки че други се бореха да задържат съдържанието на стомасите си вътре в тях, защитниците на Империята не помръднаха от местата си, докато Различните зверове прииждаха яростно към тях, а всяка секунда ги приближаваше все по-близо и по-близо.
И по-близо.
Внезапно въздухът бе раздран от писъка на фойерверк, който полетя високо в сумрачното небе, пръскайки бяло сияние; това бе сигналът, който чакаха батареите, за да открият огън.
Първият залп помете предните редици от авангарда на прииждащите Различни. Във въздуха се разхвърчаха осакатени тела, а осколките откъсваха с лекота крайниците и се забиваха дълбоко в гъстата козина и твърдите люспи. Оцелелите от взривната вълна бяха прегазени от следващите редици, които продължиха невъзмутимо бесния си галоп. Вторият залп удари на по-близко разстояние. Снарядите се взривяваха и пръскаха горящата си смес, мортирите осакатяваха и ослепяваха, а масивните катапулти запращаха огромни торби с експлозиви по враговете. Пълчищата на Различните зверове представляваха мишена, която бе невъзможна за пропускане, и всяка бомба унищожаваше поне по десетина от тях. Артилерийските батареи погубиха стотици, но това беше капка в океана. Вълните продължаваха да прииждат.