Леговище от кости

Ейвран приключи със скицирането на Печата на съзиданието и се зае с втората руна, която си бе представила в сънищата си.

Водата в езерото забълбука и завря. Момичето вдигна жезъла си и върху повърхността пробягаха геометрични фигури — кръгове, триъгълници и причудливи дъги, сякаш риби пореха с перки водата.

Пот обля челото на Ейвран и гърлото й пресъхна, но тя не обръщаше внимание. Беше така погълната от акта на съзиданието, че не забелязваше нищо друго.

Скоро в езерото заблещука Печатът на глъбините. Вълните се издигнаха като изваяни от лед.

Ейвран огледа произведението си. Стореното я изпълни с удовлетворение. Знаеше, че това е огромна работа, бавна магия, с каквато Бинесман бе опитал да излекува Карис от чумата. Трудът й нямаше да даде окончателен плод в продължение на векове.

И все пак тя усети могъществото на руните. Земята щеше да възвърне силата, жизнеността и здравето си. Тревата щеше да израсте по-зелена и по-висока. Новородените щяха да са по-красиви и умни. Върху дъгата щяха да се появят нови цветове и в пустинята щяха да поникнат цветя.

Руната съответстваше на спомените й. Все още не бе съвършена, но в общи линии беше точна, а й оставаха още много години да я оправя и усъвършенства.

Оставаше й да направи само още едно нещо тук долу в лоното на подземния свят — да очертае кръг, с който да огради Петте печата, превръщайки ги в един.

Ейвран вдигна тоягата и разпростря сетивата си дълбоко под земята. Усещаше извивките и пукнатините по камъните, шевовете и задръстванията. Оформянето на камъка не изискваше почти нищо, освен да освободи енергията.

И тя я пусна да потече нагоре.

Пръстта се надигна, разпуквайки се като превтасало тесто. След това сякаш потече настрани. Кръгът започна да се оформя.

В този момент Ейвран усети нечие присъствие на входа на тунела и долови мирис на предсмъртен вик на хала. Обърна се.

Към нея крачеше Габорн. Опаловата му игла блестеше като метеор. На раменете му като огромни змиорки висяха две от сетивните пипала на Истинската властелинка.

Тъкмо нейния предсмъртен вик бе доловила Ейвран.

Габорн се загледа с благоговение в Печатите, усетил мощта им.

— Какво правиш? — попита съвсем бавно, за да го разбере.

— Довършвам го — отвърна Ейвран. — Лекувам Земята.

— Усещам настъпването на промяната — каза Габорн. — Това, което правиш, е велико и се боя, че ти преча. Но имам нужда от помощта ти. Битката в Карис върви на зле и само аз бих могъл да променя нещата.

— Как мога да ти помогна? — попита Ейвран.

— Намираме се почти отвесно под града. Отвори проход, за да мина.

— Не съм сигурна, че ще успея.

— Ще успееш — отвърна с категорична убеденост Габорн.