Леговище от кости
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #4
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Леговище от кости». Краткое содержание книги:
— Не! — извика той и се обърна към бойното поле.
Над него изгря бледа светлина, сякаш луната надникна иззад облак.
Ерин нямаше време да се пита коя е причината за тревогата на Андърс или за внезапната светлина. Пришпори коня си и захвърли копието, защото не й вършеше работа на такова близко разстояние. Изтегли късия си меч и нападна Андърс, преди да се е окопитил.
Замахна и заби острието в гърдите му, без да откъсва очи от подобното му на череп лице.
— Майко! — извика той, загледан в бойното поле. След което бавно се извърна към нея.
Очите му я ужасиха — в тях нямаше нито тревога, нито страх, а единствено коварство.
С дясната си ръка кралят сграбчи меча й, за да й попречи да го забие по-дълбоко, а с лявата стисна рамото й.
Политна напред, облягайки се за момент върху нея, и докосна ухото й с уста.
Тя си помисли, че ще й каже нещо, преди да умре, но той само се изкиска сподавено.
Мъжете наоколо се развикаха, а Селинор закрещя:
— Хванете я! Дръжте я!
Лордовете светкавично я наобиколиха. Ерин пришпори коня си, за да се измъкне, но бе обградена.
Селинор скочи от коня си с вик:
— Татко! Татко!
Андърс се отпусна в ръцете на Ерин и рухна на земята, стиснал меча, който продължаваше да стърчи от корема му.
Нечии груби ръце сграбчиха Ерин и я събориха на земята до краля. Трима яки воини се хвърлиха отгоре й. Един дебелак с червена брада се разкрещя:
— Въже! Въже! Да обесим тази кучка!
Крал Андърс вдигна немощно ръка към лицето на Селинор и изпъшка:
— Не! Пощади тази луда нещастница. Тя носи детето ти — бъдеща кралица, която ще управлява света. Затвори я. Обещай ми… да я затвориш… докато не се роди детето.
Главата му клюмна на една страна и той погледна Ерин с очи, изпълнени с болка. Един лекар се втурна сред тълпата и отмести Селинор настрана, след което се приведе да прегледа раната.
Селинор изгледа Ерин с разкривено от ярост лице.
— Вържете я!
Земята се разтресе. На Ерин й се стори, че ще се разцепи под краката й.
Един далекогледец изкрещя:
— Кораби! Кораби в езерото! Воините на Интернук пристигат!
Мъжете завързаха ръцете на Ерин и се качиха на височината да погледнат към града. Един дръпна въжето, за да се изправи. През това време лекарят намаза раната на краля с лечебен балсам.
Ерин дръпна възела, за да се освободи, но въжето се впи още по-здраво в китките й.
От изток се надигнаха бойните викове на главанаците и земята се разтресе под стъпките им.
— Главанаците! Настъпват с хиляди! — извика някой. — Слизат от хълмовете.
Ерин погледна нататък, но в първия момент не видя нищо. След това ги видя да се спускат по стръмния склон с огромните си тояги и червеникава от светлината на далечните огньове козина. Тичаха към ордите на халите, като изминаваха двайсетина стъпки с всяка крачка.
Разузнавателният балон на Радж Атън продължаваше да се носи на неподвижните си криле над Карис. Точно под балона внезапно лумна светлина, последвана от мощна експлозия. Издигна се огромен стълб от огън и пушек, който освети цялото бойно поле.
Огненото кълбо лумна над Печата на опустошението, където се намираше магесницата на халите. Някои от тях като че ли изпаднаха в паника, но чудовищната магесница и десетината й помощнички не помръдваха сред пламъците.
Далекогледците на халите засъскаха и надигнаха муцуни към небето и Ерин видя как халите започнаха да си съобщават една на друга за надвисналата над главите им опасност — надигаха задници и изпускаха предупредителни миризми към съседите си.
Магесницата насочи жезъла си към небето и изпрати тъмна мълния-проклятие. Тя разкъса балона и той рухна сред ордата на халите.
Те се нахвърлиха да разкъсат огнетъкачите.
Миг по-късно огнетъкачите бяха мъртви. На мястото им се издигнаха три огнени създания — високи по шейсет стъпки стихии, яростно бели фурии.
Фуриите забушуваха сред халите, изпепелявайки ги една след друга.
Една от стихиите вдигна ръка и запрати огнен смерч към Карис.
Тлеещите огньове се разгоряха с нова сила. Пожарът забушува отново, поглъщайки греди и стърчащи стълбове.
Градът избухна като огнено зарево, хиляди вопли се издигнаха над огнения ад.
Към небето се извисиха колони от пушеци, червени от отблясъците на пожарите. Дори атакуващите хали заотстъпваха пред бушуващите стихии, които постепенно загубиха човешките си очертания и се превърнаха в злобни звероподобни пламъци.
Ерин гледаше изумена. Огнените стихии газеха сред ордата от хали, сякаш бяха глутница кучета. Огнетъкачите мятаха огнени мълнии сред редиците на халите и скоро пожарите лумнаха и по съседните хълмове.