Буреносни хоризонти

— Може и да не съм съгласен с повечето решения на Базил, но това, че избра теб, е най-доброто, което е направил някога.

За Естара би трябвало да е странно да пристигне от горите на Терок в една съвсем различна култура в самото ядро на Ханзата. Но тя се оказа силна и открита — и го обикна. В началото Питър негодуваше срещу политическите манипулации, които ги принуждаваха да сключат нагласен брак, което му се струваше толкова средновековно… но двамата с Естара имаха толкова общо един с друг и сега разчитаха на взаимната си подкрепа в едно време и на едно място, където никога не бяха сигурни могат ли да се доверят на някого.

Въпреки че много от задълженията им бяха неприятни и обременителни, Питър и Естара бяха щастливи, че са заедно, особено когато имаха възможност да останат насаме и да забравят за огромната заплашителна вселена.

Усещаше топлото й дихание върху врата си, докато тя целуваше брадичката му, отпуснала глава на рамото му.

— А ти, Питър, си причина да ми завиждат не само всички в Терок, но и всяка жена в Ханзата. Все пак мога да се любя с краля, когато си пожелая.

— Само да можех да владея Ханзата така, както владея теб — промълви той.

Въпреки че председателят и помощниците му не очакваха от него да управлява, а само да произнася предварително подготвени изявления и да изпълнява ролята на марионетка, Питър усещаше обърканата ситуация в Ханзейския съюз, включително доскоро стабилните взаимоотношения с терокците и скитниците. Базил се стараеше да упражнява все по-строг контрол, но колкото по-неумолим ставаше и колкото по-безпрекословно настояваше да се следват категоричните му заповеди, толкова по-слабо желание за сътрудничество демонстрираха те. Базил беше убеден, че неотстъпчивостта им е неоснователна. Управлението отдавна беше престанало да е добре смазаната машина, която председателят бе поддържал с неимоверни усилия толкова години.

— Базил е замислил нещо ново срещу скитниците — каза Питър. — Усещам го, но бих предпочел да поемам отговорност за собствените си провали, отколкото да се извинявам за действия, които никога не съм одобрявал.

— Хората знаят, че имаш добро сърце — прошепна Естара. — А аз те подкрепям, независимо от всичко. Знаеш го.

— Да, Естара. Знам го.

— Но в момента не можеш да направиш нищо по този въпрос. Прекалено много се тревожиш през личното си време в леглото. — Тя се качи върху него. — Ще направя нещо, за да забравиш за всичките си грижи.

Той я целуна.

— И какво си намислила?

Естара му показа какво е намислила.