Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Разбрал ли е кога е бил видян жив за последно всеки от тях?
— Млекарят е идвал преди три дни и тогава всички са били съвсем живи и здрави. В момента полицаите разпитват други продавачи в околността и слугите от съседните къщи като се надяват да получат потвърждение.
Никола се огледа с раздразнение.
— И са били убити тук, така ли?
По пода на балната зала имаше само кал и мръсотия от ботушите на хората от Префектурата.
Ронсард му хвърли кос поглед.
— Така твърди Албие.
— Къде е, тогава, кръвта?
Последните му разследвания сочеха, че някои от некромантските магии на Констан Макоб можеха да се осъществят посредством удушване или задушаване на жертвата, но това не бе достатъчно за по-мощните заклинания, на които магьосникът явно отдаваше предпочитание.
— Уместен въпрос. — Ронсард го изгледа много сериозно — Албие твърди, че не е нужно да се бърза, нито да се продължава разследването. Казва, че е разрешил случая.
— Разрешил ли го е? — Никола отново огледа озадачено балната зала — Блъфира, опитва се да се отърве от теб.
— Боя се, че не е той.
Ронсард се отдалечи като се подпираше тежко на бастуна.
Никола го изгледа с тревога. Новодошлите бяха отведени при телата, очевидно, за да удостоверят самоличността им. Никола понечи да се дръпне някъде настрани, но забеляза в далечния ъгъл на залата дискретна летяща дървена врата, чиято дискретност се подчертаваше от двамата полицаи на пост пред нея. Това възбуди любопитството му, но не виждаше как може да разбере какво има отзад, докато Албие не прецени, че е дошло време да им покаже. Излезе от балната зала и мина в един от свързаните с нея салони.
Тръгна през празните стаи като от време на време срещаше полицаи, които го взимаха за някой от повиканите лекари или за помощник на някого от инспекторите. Единственият звук бе говорът откъм балната зала, прекъсван от силните отчаяни писъци на старицата, която разпознаваше телата.
Албие е или глупак, или лъжец, помисли си. Ако магьосникът изобщо е идвал тук, той не се е задържал задълго. Къщата беше чиста, току-що пометена, готова да посрещне всеки момент господарите си. Повечето мебели все още бяха спретнато покрити, картините още висяха по стените, сребърните сервизи стояха подредени зад здравите стъклени витрини. Нищо не беше плячкосано, нищо не беше размествано.
Къщата не беше много стара. Конструкцията й беше напълно съвременна, с твърде много приемни и прозорци на първия етаж. Собствениците вероятно щяха да съжалят, че бяха купили някоя от приличните на крепости по-стари къщи, вместо тази удобна сграда. Но все пак трябваше да има магьосник, който да я пази от крадци. Никола тръгна към кухните на долния етаж, за да провери килерите и срещна Мадлин, която се качваше откъм подземията.
— Ти сама ли слезе там. — попита я гневно.
Тя го удостои с изпепеляващ поглед и спусна резето на вратата.
— Не, Никола, лично Лорд Албие ме придружи. Полицаите вече са минали оттам и няма нищо. Исках да погледна резервоарите.
Никола попипа носа си, възвърна самообладанието си и попита:
— До горе ли бяха?
— Да. — Тя махна в посока на главната кухня. — В огнищата е бил накладен огън, който е догорял, а в спалните на прислужниците леглата стоят неоправени. Сигурно са били нападнати посреднощ.
Той кимна.
— И нападателите не са използвали никаква вода, докато са били тук. Нито за пиене, нито за да измият кръвта.
Мадлин махна с раздразнение.
— Не виждам как е възможно тези хора да са били убити тук.
— Не са.
— Е, това изяснява всичко. — изрече с досада Мадлин.
Никола остави сарказма й без внимание и тръгна по слугинския коридор обратно към гостните. Излезе в една от приемните на балната зала. Видя стая, точно толкова чиста и подредена, колкото всички останали, с гранатови статуетки на полицата над камината и изруга на глас. Можеше да се закълне във всичко, че нашествениците са престояли в къщата съвсем кратко време. Точно толкова, колкото да отвлекат слугите и след това да донесат обратно телата.
Гласовете откъм балната зала ставаха все по високи и разгорещени, след което се появи Доктор Хал, който придържаше старицата, която бяха извикали, за да разпознае труповете. Тя дишаше тежко и дори на слабото осветление Никола видя, че лицето й посинява. Той махна покривалото от най-близкото канапе, докато Мадлин преместваше от пътя инкрустираните масички. Хал положи жената на канапето и един друг лекар влетя в стаята, ровейки в медицинската си чанта.