Том 6 (Исторически драми) [bg]

всесилния си тъст199, за да се бие

до мойто рамо? Кой ми спомни как

при Тюксбъри не друг, а той спаси ме

от меча на граф Оксфорд и ми каза:

„Живей и крал бъди ни, скъпи братко!“

Кой спомни ми как той, когато двама

лежахме вкочанени сред полето,

уви ме в свойта дреха и прозъзна

сам гол, по риза ледената нощ?

Туй всичко бе изтрил от паметта ми

греховният ми гняв, а между вас

един не се намери с капка милост,

да ми го спомни! А когато някой

от вашите слуги или коняри

наръга някого в кръчмарска свада

и с туй затрие образа безценен

на нашия Спасител, вий веднага

скимтите на колене: „Прошка! Прошка!“

и аз — греховно — трябва да прощавам!

Станли се изправя.

А пък за Кларънс неми бяхте всички

и аз самият не намерих думи

пред съвестта си в негова защита!

Най-гордият от вас му беше длъжен,

дорде той дишаше, а ни един

за този негов дъх не ме помоли!

О, Боже, страх ме е, че твоят съд

ще порази за туй и вас… и мен

с роднините ни, вашите и мойте!…

Подкрепяйте ме, Хейстингз!… О, мой братко!