Избрани творби в два тома. Том втори

� ковчег със златни кантове и пурпурен покров и как някой си видял Летисия Назарено да се къса от плач в градината на дъжда, но колкото по-правдоподобни изглеждаха слуховете за неговата смърт, толкова по-жизнен и властен го виждаха да се появява най-неочаквано, за да даде нови, непредполагани насоки на нашата съдба. Много лесно би било да се оставим да ни убедят очевидните белези като пръстена с президентския печат или свръхестествения размер на краката му на неуморим пешеходец, или странния вид на отеклия от хернията тестикул, който лешоядите не се осмелиха да накълват, но все се намираше някой, който си спомняше, че в миналото били намирани подобни белези при други мъртъвци и в по-леко състояние. Щателният оглед на къщата не донесе никакъв важен елемент за установяване на самоличността му. В спалнята на Бендисион Алварадо, за която бегло си спомняхме историята с канонизирането й за светица чрез декрет, намерихме няколко строшени клетки, пълни с птичи костици, превърнали се с годините в камък, видяхме плетено кресло, оръфано от кравите, видяхме кутии с водни бои и чаши, пълни с четки, с каквито птицепродавачките от голите планини шареха най-обикновените сиви птички и след това ги продаваха на пазара, където минаваха за авлиги, видяхме голяма пръстена саксия с маточина, която беше избуяла в забвението и клоните й пълзяха по стените и надничаха през очите на портретите, измъкваха се през прозореца и се оплитаха в гъстата дива растителност в задния двор, но никъде не намерихме дори най-дребна следа от неговото присъствие в тази стая. В брачното ложе на Летисия Назарено, за която имахме по-ясна представа не само защото беше царувала в по-близка епоха, а главно заради патърдията от публичните й прояви, видяхме едно удобно за любовни извращения легло с дантелени завески, превърнато в полог за кокошките, в раклите намерихме остатъци от наядени от молците сребърни лисици, телените скелети от криолините, отблъскващия прах върху широките фусти, корсажите от брюкселска дантела, мъжките ботинки, които беше носила в къщи, и сатенените пантофки с висок ток и каишка, които слагаше пред гостите, дългите пеньоари с виолетки от филц и тафтени панделки върху погребалните й труфила на първа дама, както и монашеската й дреха от ленено платно, плътно като агнешка кожа, с пепеляв цвят, която тя носеше, когато я отвлякоха от Джамайка в кутия от празничен кристален сервиз, за да я сложат в креслото й на прикрита президентка, но и в онази стая не открихме никаква диря, която да ни позволи поне да установим дали онзи пиратски грабеж е бил подтикнат от любов. В президентската спалня, където той прекара по-голяма част от последните си години, намерихме само едно неупотребявано войнишко легло, неща от онези, които вехтошарите измъкваха от напуснатите от морските пехотинци къщи, желязна ракла с неговите деветдесет и два медала и една униформа от грубо платно, същата като тази, с която беше облечен трупът, продупчена и обгорена от шестте куршума голям калибър, които бяха влезли откъм гърба и излезли през гърдите, нещо, което ни накара да си помислим колко е вярна разнасяната легенда, че предателските куршуми са го пронизвали, без да го засегнат, изстреляните от упор рикоширали в тялото му и се връщали срещу нападателя, и че бил уязвим само от куршуми, изпратени по милост от някого, който го обича толкова много, че е готов да умре за него. И двете униформи бяха прекалено малки за трупа, но не това ни накара да отхвърлим възможността да са негови, защото по едно време се говореше, че той продължил да расте до стотната си годишнина и че на сто и петдесет години за трети път му покарали зъби, въпреки че в действителност разръфаното от лешоядите тяло не беше по-голямо от среден на ръст човек в наше време, имаше малки, здрави и тъпи зъби, които изглеждаха млечни, и кожата му беше с цвят на жлъчка и осеяна с лунички от престарялост, без нито един белег и с отпуснати меса, което показваше, че в миналото е бил много дебел; едва се забелязваха изпразнените кухини на очите, които са били тъжни, и единственото нещо, което не съответствуваше на неговите пропорции, като изключим отеклия от хернията тестикул, бяха грамадните му крака с квадратни и плоски стъпала и твърди и извити ястребови нокти. За разлика от дрехите описанията на историците му бяха големи, защото официалните текстове на наивниците го представяха като патриарх с чудовищни размери, който никога не напускал дома си, защото не можел да мине през вратата, който обичал децата и лястовиците, че познавал езика на някои животни и имал рядката дарба да предугажда природните явления, че отгатвал мислите само с един поглед в очите, познавал тайната на някаква целебна сол, от която оздравявали раните на прокажените, а парализираните прохождали. И макар че всички следи от неговия произход бяха изчезнали от книгите, смяташе се, че е човек от планините, съдейки по необикновения му апетит за власт, характера на правителството му, мрачното му поведение и необяснимо злобното му сърце, което продаде морето на една чужда държава и ни обрече да живеем край тази равнина от грапав лунен прах, без хоризонти; душите ни боляха, че през целия си живот той бе имал над пет хиляди деца, все седмачета, от неизброимите любовници без любов, които се бяха изнизали една след друга в харема му, докато беше в състояние да им се наслаждава, но никое от децата не носеше неговото име, нито презимето му, с изключение на детето му от Летисия Назарено, произведено в дивизионен генерал с юрисдикция и власт в момента на раждането му, защото той смяташе, че никой не е син на никого освен на майка си и само на нея. Това, изглежда, важеше и за него, защото, както се знае, той беше без баща, подобно на най-известните тирани в историята, и единственият му роднина, който се знаеше, и може би единственият, който изобщо е имал, беше майка му, милата Бендисион Алварадо, на която учебниците приписваха чудото, че го е заченала без мъжка помощ; говореше се, че веднъж й се присънил неразгадаемият знак на неговата участ на месия; и която той обяви с декрет за матриарх на отечеството чисто и просто на основанието, че майката е винаги една-единствена, моята, една странна жена с неизвестен произход, чието простодушие беше скандализирало фанатиците на тема президентско достойнство в началото на неговия режим, защото не можеха да приемат, че майката на един държавен глава си окачва на врата торбичка с камфор срещу разни зарази и се опитва да набучи хайвера с вилица, и върви като патица с лачените си пантофки; не можеха да приемат и това, че тя държи кошер на балкона пред залата за музика или отглежда в служебните помещения пуйки и патици, боядисани с водни бои, простира чаршафи на балкона, от който се произнасят речи; нито пък можеха да понесат как тя беше заявила на един дипломатически прием: омръзна ми да се моля на господа да катурнат сина ми, защото да живееш в президентския дворец, е все едно да живееш със запалена лампа, господине; и беше го казала със същата непринуденост, с която веднъж в деня на националния празник си проби път през почетната стража с кошница, пълна с празни бутилки, приближи се до президентската лимузина, която откриваше юбилейния парад, и сред грохота от овации, военни химни и дъжд от цветя пъхна кошницата през прозореца на колата и изкрещя на сина си: тъй и тъй ще минаваш оттам, вземи, че върни бутилките в магазина на ъгъла; клетата майка, тази липса на историческо мислене щеше да блесне една вечер по време на тържествения банкет, който давахме в чест на дебаркирането на морските пехотинци под командуването на адмирал Хигинсън, когато Бендисион Алварадо видя сина си в церемониална униформа със златни медали и атлазени ръкавици, които той щеше да носи до края на живота си, и като не можа да сдържи порива на майчината си гордост, извика с пълен глас в присъствието на цялото дипломатическо тяло: да знаех, че синът ми ще стане президент на републиката, щях да го изпратя на училище; господи, можете да си представите позора, щом като от този момент я изгониха в къщата в покрайнините, дворец с единайсет стаи, който той беше спечелил една нощ на щастливи зарове, когато водачите от федералната война си разпределиха на игралната маса великолепния жилищен квартал на забягналите консерватори; Бендисион Алварадо обаче презря имперския разкош, който ме кара да се чувствувам като съпруга на папата, и предпочете стаите на прислугата редом с шестте босоноги прислужнички, които й бяха назначили, настани се с шевната си машина и клетките с боядисани птички в един закътан килер, където жегата не се усещаше никога и беше по-лесно да се отпъдят комарите, които налитаха в шест, сядаше да шие на ленивата светлина от големия двор и целебния дъх на тамариндите; и докато кокошките се лутаха из салоните и войниците от охраната дебнеха прислужничките в пустите стаи, тя сядаше да шари птиците с водните бои и се вайкаше пред прислугата: колко нещастен е клетият ми син, затворен от морските пехотинци в президентския дворец, тъй далече от майка си и без грижовна съпруга, която да му помогне, ако от болка се събуди посред нощ; седи с вързани ръце на този президентски пост с мизерна месечна заплата от триста песос, клетото дете. Тя много добре знаеше какво приказва, защото той я посещаваше всеки ден, в часовете, когато градът газеше