Избрани творби в два тома. Том втори

�мино и някой му казваше, да речем: аз бях две шестици, а доктринерите консерватори примерно — две тройки; само че аз не се сетих за нелегалния съюз на масоните и поповете, майка му стара, пък и на кого можеше да му мине през ума такова нещо; и не обръщаше внимание на супата, която се пресече в чинията, докато един от тях обясняваше: например ако тази захарница тук е президентският дворец и представете си, че единственото оръдие на врага, ето това тук, да кажем, има далекобойност 400 м при попътен вятър, тъй че вие ме виждате в това състояние едва ли не заради лошия късмет, заради някакви си 82 см; тоест дори най-закоравелите от неумолимото изгнаничество хранеха надежди, а когато съзираха на хоризонта корабите от своите страни, познаваха ги по цвета на пушека, по ръждата на сирените и слизаха на пристанището още с първите слънчеви лъчи, за да търсят вестниците, които моряците използуваха, за да завият храната, която изхвърляха от кораба; намираха ги в кофите за смет и ги четяха от първия до последния ред, за да предсказват бъдещето на страната си посредством съобщенията, че еди-кой си бил поканен и еди-кой си не бил поканен на рожден ден, отгатваха съдбата си по посоката на един съдбоносен облак, който щеше да се излее над страната им като апокалиптичен порой, реките щяха да излязат от коритата си, да разкъсат стените на язовирите и да опустошат нивята и да разнесат мизерия и чума по градовете и тогава: ще дойдат тук, за да ме молят да ги спася от бедствието и анархията, ще видите; но докато чакаха великия час, налагаше им се да извикат настрана най-младия изгнаник и да го молят да им вдене иглата: да си закърпя панталона, не искам да го хвърлям в кофата за боклук, защото ми е скъп спомен; перяха дрехите си скришом, точеха ножчетата за бръснене, използувани от новопристигналите, затваряха се да ядат в стаите си, за да не ги разберат другите, че живеят от огризки, за да не видят изпоцапаните им от старческа слабост панталони, а някой четвъртък най-неочаквано слагахме на някого ордените, закачахме ги с карфица на последната му риза, увивахме тялото в неговото знаме, изпявахме му националния химн и го изпращахме да управлява забравата на дъното на крайбрежните чукари, без друг баласт освен собственото му разнебитено сърце, и единствената празнота, която оставаше в света, беше плажният стол на лишената от хоризонти тераса, където сядахме, за да проиграем вещите на покойника, в случай че оставеше нещо; господин генерал, представяте ли си какъв живот водеха след толкова слава. През онзи далечен декември, когато стана откриването на къщата, той беше видял от тази тераса наниза от призрачни Антилски острови, които някой му показваше с пръст на витрината на морето, беше видял парфюмирания вулкан на Мартиника: ето го там, господин генерал; беше видял болницата за охтичави, исполинския негър с дантелена блуза, който продаваше саксии с гардении на съпругите на губернаторите в преддверието на базиликата, беше видял адския пазар в Парамарибо: ето, вижте, господин генерал; раците, които излизаха от морето през нужниците и се катереха по масите в сладкарниците, диамантите, инкрустирани в зъбите на старите негърки, които продаваха ананаси и корени от джинджифил, седнали на своите запазени кълки под поройния дъжд, беше видял кравите от масивно злато, спящи на плажа Танагуарена, господин генерал, слепия ясновидец от Гайра, който вземаше по два реала, за да прокуди призрака на смъртта с цигулката си само с една струна, беше видял знойния август в Тринидад, автомобилите, които се движеха отляво, зелените индуси, които клечаха и си вършеха естествените нужди насред улицата пред своите магазини за ризи от естествена коприна и мандарините, изваяни от цяла слонска бивна, беше видял кошмара на Хаити, сините кучета, волската кола, която на разсъмване прибираше труповете от улицата, беше видял как се раждат отново холандските лалета в петролните цистерни в Кюрасао, вятърните мелници със странни покриви за сняг, тайнствения презокеански кораб, който прекосяваше центъра на града, провирайки се през хотелските кухни, беше видял каменния обор в Картахена де Индиас, нейния залив, затворен с верига, светлината, спряла на балконите, мършавите коне от файтоните, които все още се прозяваха от кюспето при вицекралете, вонята им на лайна, господин генерал, такива чудесии, а после пак кажете, че светът не е голям, наистина е голям и не само голям, а и коварен; та нали и той, когато се изкачваше до къщата на крайбрежните скали през декември, не го правеше, за да се намира на приказки с ония бегълци, които ненавиждаше като собствен образ, отразен в огледалото на нещастието, а за да постои там във вълшебния миг, когато се раждаше декемврийската светлина и можеше да се види целият свят на Антилските острови, от Барбадос до Веракрус, и тогава зарязваше онзи, който държеше плочката с две тройки, и излизаше на балкона, за да съзерцава наниза от лунатичните острови, пръснати като заспали крокодили в морския вир; съзерцавайки островите, отново си спомни оня исторически петък през октомври, когато напусна стаята си призори и видя, че всички в президентския дворец носеха червени бонета, че новите държанки, които метяха салоните и сменяха водата в клетките, носеха червени бонета, че доячите в оборите, часовите по постовете, парализираните по стълбите и прокажените в розовите храсти се разхождаха с червени бонета, както през карнавалната неделя, и той реши да проучи какво беше станало, докато е спал, та хората в собствения му дом и обитателите на града се бяха натъкмили с червени бонета и влачеха из града наниз от камбанки; когато най-сетне намери кой да му каже истината, господин генерал, разказаха му, пристигнаха някакви чужденци, които плещеха на много изискан език и вместо „море“ казваха „морска шир“ и казваха папагали на гуакамаите, салове на индианските лодки и тризъбец на харпуна, а когато излязохме да ги посрещнем и заплувахме около корабите им, те се накачулиха по мачтите и ни одумваха: виж колко добре са сложени, с красиви тела и много хубави лица, твърди коси като копринени конски гриви; и като видяха, че сме нашарени с бои, за да не ни се бели кожата, когато ни напече слънцето, закаканижиха като морски папагали: вижте ги, те се боядисват с кафява боя, те са като канарчетата, нито бели, нито черни, и други неща от тоя сорт… и ние не разбирахме защо, по дяволите, ни се подиграват толкова, господин генерал, ние си бяхме така естествени, както ни е майка родила, а те, напротив, бяха натруфени като кокони въпреки горещината, която те наричаха зной, също като холандските контрабандисти, и косите им са подредени като женски, въпреки че всички са мъже и няма нито една жена с тях, и викат, че не сме им разбирали християнския език, когато всъщност те не разбират приказката ни, после се приближиха до нас с индиански канута, които те наричат салове, нали ви казахме, и се почудиха, че нашите харпуни имат на върха си рибена кост, което те наричат рибешки зъб, и ни сменяха всичко, което носехме със себе си, за тези червени бонета, за тези нанизи от стъклени мъниста, които си увесвахме на вратовете, за да ги забавляваме, и тези тенекиени дайрета, които струват по един грош, чашки, очила и други дреболии от Фландрия, от най-евтините, господин генерал, и понеже разбрахме, че са добри търговци и че намеренията им са почтени, отведохме ги до плажа, без те да усетят, и в бъркотията от смени ми това за онова и заменям ти това с другото се вдигна страхотна врява и скоро всички сменяха папагали, тютюн, топки от шоколад, яйца от игуана, всичко, каквото господ дал, защото те вземаха всичко и с удоволствие ни даваха онова, което имаха, и дори искаха да разменят един от нас за една кадифена салтамарка, за да го показват в Европа, представяте ли си, господин генерал, каква какофония беше; но той беше толкова объркан, че не можа да разбере дали този налудничав въпрос е от компетентността на неговото правителство и затова влезе в спалнята си и отвори прозореца към морето, за да види дали ще открие нова светлина, за да проумее нелепицата, която му бяха разказали, и видя крайцера, който от памтивека си стоеше там, изоставен от морската пехота на кея, а зад крайцера в зловещото море стояха закотвени трите каравели.