Избрани творби в два тома. Том втори

Втория път, когато го намериха изкълван от лешоядите в същия кабинет, със същите дрехи и в същото положение, никой от нас не беше достатъчно стар, за да помни какво се беше случило първия път, но знаехме, че нито едно доказателство за неговата смърт не е окончателно, защото зад всяка истина се крие друга истина. Дори и най-неблагоразумните не се задоволяваха с външната видимост, защото много пъти беше представяно като факт, че припадал от епилепсия, разказваха как по време на официални аудиенции се свличал от трона, обзет от гърчове, и от устата му излизала жълта пяна, как от многото приказване си бил загубил говора, та зад завесите поставяли човек, който говори с корема си, за да поддържа заблудата, че говори той; разказваха как цялото му тяло се покрило с люспи от сардела като наказание за неговата извратеност, как, когато се захлади през декември, хернията така го свивала, че тогава можел да се движи само с помощта на ортопедична количка, в която полагал подутия от хернията тестикул; как посред нощ стоварили през задната врата от един военен фургон ковчег със златни кантове и пурпурен покров и как някой си видял Летисия Назарено да се къса от плач в градината на дъжда, но колкото по-правдоподобни изглеждаха слуховете за неговата смърт, толкова по-жизнен и властен го виждаха да се появява най-неочаквано, за да даде нови, непредполагани насоки на нашата съдба. Много лесно би било да се оставим да ни убедят очевидните белези като пръстена с президентския печат или свръхестествения размер на краката му на неуморим пешеходец, или странния вид на отеклия от хернията тестикул, който лешоядите не се осмелиха да накълват, но все се намираше някой, който си спомняше, че в миналото били намирани подобни белези при други мъртъвци и в по-леко състояние. Щателният оглед на къщата не донесе никакъв важен елемент за установяване на самоличността му. В спалнята на Бендисион Алварадо, за която бегло си спомняхме историята с канонизирането й за светица чрез декрет, намерихме няколко строшени клетки, пълни с птичи костици, превърнали се с годините в камък, видяхме плетено кресло, оръфано от кравите, видяхме кутии с водни бои и чаши, пълни с четки, с каквито птицепродавачките от голите планини шареха най-обикновените сиви птички и след това ги продаваха на пазара, където минаваха за авлиги, видяхме голяма пръстена саксия с маточина, която беше избуяла в забвението и клоните й пълзяха по стените и надничаха през очите на портретите, измъкваха се през прозореца и се оплитаха в гъстата дива растителност в задния двор, но никъде не намерихме дори най-дребна следа от неговото присъствие в тази стая. В брачното ложе на Летисия Назарено, за която имахме по-ясна представа не само защото беше царувала в по-близка епоха, а главно заради патърдията от публичните й прояви, видяхме едно удобно за любовни извращения легло с дантелени завески, превърнато в полог за кокошките, в раклите намерихме остатъци от наядени от молците сребърни лисици, телените скелети от криолините, отблъскващия прах върху широките фусти, корсажите от брюкселска дантела, мъжките ботинки, които беше носила в къщи, и сатенените пантофки с висок ток и каишка, които слагаше пред гостите, дългите пеньоари с виолетки от филц и тафтени панделки върху погребалните й труфила на първа дама, както и монашеската й дреха от ленено платно, плътно като агнешка кожа, с пепеляв цвят, която тя носеше, когато я отвлякоха от Джамайка в кутия от празничен кристален сервиз, за да я сложат в креслото й на прикрита президентка, но и в онази стая не открихме никаква диря, която да ни позволи поне да установим дали онзи пиратски грабеж е бил подтикнат от любов. В президентската спалня, където той прекара по-голяма част от последните си години, намерихме само едно неупотребявано войнишко легло, неща от онези, които вехтошарите измъкваха от напуснатите от морските пехотинци къщи, желязна ракла с неговите деветдесет и два медала и една униформа от грубо платно, същата като тази, с която беше облечен трупът, продупчена и обгорена от шестте куршума голям калибър, които бяха влезли откъм гърба и излезли през гърдите, нещо, което ни накара да си помислим колко е вярна разнасяната легенда, че предателските куршуми са го пронизвали, без да го засегнат, изстреляните от упор рикоширали в тялото му и се връщали срещу нападателя, и че бил уязвим само от куршуми, изпратени по милост от някого, който го обича толкова много, че е готов да умре за него. И двете униформи бяха прекалено малки за трупа, но не това ни накара да отхвърлим възможността да са негови, защото по едно време се говореше, че той продължил да расте до стотната си годишнина и че на сто и петдесет години за трети път му покарали зъби, въпреки че в действителност разръфаното от лешоядите тяло не беше по-голямо от среден на ръст човек в наше време, имаше малки, здрави и тъпи зъби, които изглеждаха млечни, и кожата му беше с цвят на жлъчка и осеяна с лунички от престарялост, без нито един белег и с отпуснати меса, което показваше, че в миналото е бил много дебел; едва се забелязваха изпразнените кухини на очите, които са били тъжни, и единственото нещо, което не съответствуваше на неговите пропорции, като изключим отеклия от хернията тестикул, бяха грамадните му крака с квадратни и плоски стъпала и твърди и извити ястребови нокти. За разлика от дрехите описанията на историците му бяха големи, защото официалните текстове на наивниците го представяха като патриарх с чудовищни размери, който никога не напускал дома си, защото не можел да мине през вратата, който обичал децата и лястовиците, че познавал езика на някои животни и имал рядката дарба да предугажда природните явления, че отгатвал мислите само с един поглед в оч