Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Пред мен тя не прикрива гнева си, и често избухва пламенно, когато сме сами.
— Той прави каквото му каже Йоркският херцог — изсъсква веднъж. — Той е негова кукла на конци, негово кученце.
— Той е длъжен да управлява със съгласието на херцога, и с това на графовете Солсбъри и Уорик — казвам. — Трябва да опровергае възражението, което кралският съвет отправи срещу него: че подкрепя само Ланкастър. Сега има парламент, върху който оказват влияние всички видни благородници — както застъпници на Йорк, така и на Ланкастър. Това се нрави на хората в Англия, ваша светлост. Обичат да делят властта. Обичат множеството съветници.
— Ами това, което се нрави на мен? — пита тя. — А херцог Съмърсет, който сега лежи мъртъв по тяхна вина? Най-скъпият, най-верният… — Тя млъква рязко и се извръща, за да не мога да видя скръбта в изражението ѝ. — А интересите на принца, моят син? Кой ще служи на мен и принца? Кой ще удовлетвори нашите искания, оставяйки настрана предпочитанията на съвета?
Не казвам нищо. Безсмислено е да се спори с нея, когато се гневи срещу херцога на Йорк.
— Няма да приема това — казва тя. — Вземам принца и заминавам в замъка Тътбъри за лятото, а оттам — за Кенилуърт. Няма да остана в Лондон, няма отново да бъда затворничка в Уиндзор.
— Никой няма да ви затвори…
— Можеш да отидеш да видиш децата си — заявява тя. — А после можеш да се срещнеш с мен. Няма да остана в Лондон, за да бъда командвана от херцога и оскърбявана от гражданите. Знам какво говорят за мен. Мислят, че съм властолюбива жена, омъжена за глупак. Няма да допусна да ме обиждат така. Ще замина и ще отведа двора със себе си, далеч от Лондон и далеч от херцога, а той може да дава каквито си иска заповеди; но поне няма да ми се наложи да ги виждам. Ще видим дали на жителите на Лондон ще им харесва техният град, изоставен от кралския двор, когато тук няма да заседава кралският съвет и да се свиква парламента. Ще ги видя как ще се разорят; те ще съжаляват, когато отведа придворните и удостоя с нашето присъствие и богатство хората от централните графства.
— А кралят? — питам внимателно. — Не можете просто да го оставите сам в Лондон. Това е все едно да го оставите на произвола на Йоркския херцог.
— Той ще се присъедини към мен, когато наредя — казва тя. — Никой няма да се осмели да ми каже, че съпругът ми не може да бъде с мен, когато аз поискам това. Херцогът няма да посмее да ни държи разделени, и проклета да съм, ако отново позволя да ме затвори под ключ в Уиндзор.
Графтън, Нортхамптъншър
Лятото на 1456 г.
Чакам Ричард да си дойде у дома при нас в Графтън, докато се наслаждавам на лятото с децата ни. Елизабет е в Гроуби с новороденото си бебе, а сестра ѝ Ан ѝ гостува. Настаних Антъни при лорд Скейлс, на служба като негов оръженосец, за да усвои порядките на един знатен дом, а по една случайност лорд Скейлс има дъщеря, единствена дъщеря, неговата наследница, Елизабет. Моята Мери вече е на тринайсет години, и трябва да се огледам за съпруг за нея; тя и сестра ѝ Жакета са настанени при херцогинята на Бъкингам, усвоявайки порядките на този дом. Синът ми Джон е у дома; той и Ричард залягат над науките с нов домашен учител, Марта ще се присъедини към тях в учебната стая тази година. Елинор и Лайънъл са още в детската стая, с двегодишната си сестра Маргарет и малкия си брат Едуард.
Не се налага да чакам дълго завръщането на съпруга си. Първо получавам съобщение, че Ричард е освободен от поста си в Кале, а после — веднага след вестоносеца — виждам как се вдига прах по пътя откъм Графтън, как облакът прах се приближава по алеята към къщата, вдигам Едуард от люлката и го притискам към себе си, като засенчвам очите си с ръка и поглеждам надолу по пътя. Искам, когато Ричард се приближи, яхнал коня си, да ме види тук, с новороденото в ръце, с нашата къща зад гърба ми, със земите ни, простиращи се надеждно около нас, и да разбере, че съм му останала вярна, отгледала съм децата му, опазила съм земите му, както ми е останал верен и той.
Виждам, струва ми се, че виждам цветовете на знамето му, а после вече съм сигурна, че това е неговият флаг, а сетне разбирам със сигурност, че мъжът върху едрия кон начело на отряда е той, и напълно забравям позата, в която исках да ме види, тиквам Едуард в ръцете на кърмачката му, повдигам полите си и затичвам надолу по терасата на къщата, надолу по стъпалата към пътя. И чувам Ричард да се провиква: „Хей! Моята херцогиня! Моята малка херцогиня!“, виждам го как спира коня си и скача от седлото, и след миг вече съм в обятията му, и той ме целува толкова силно, че се налага да го отблъсна, а после отново го притеглям към себе си, за да го прегърна, с лице, заровено в топлата му шия, а той обсипва с целувки косата ми, сякаш сме влюбени, които са били разделени цял живот.