Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Замъкът Кенилуърт, Уорикшър
Лятото на 1457 г.
Ричард и аз се присъединяваме към двора в самото сърце на владенията на Маргарет, в най-любимия ѝ замък в Англия: Кенилуърт. Когато стражата ми и аз приближаваме, виждам с ужас, че тя е подготвила замъка за обсада, точно както предрече нощното небе. Топовете са извадени на току-що поправените стени и насочени навън. Подвижният мост засега е спуснат, препречвайки крепостния ров, но веригите са смазани и обтегнати, готови да се вдигнат в миг. Подвижната вертикална решетка на крепостната порта проблясва на върха на арката, готова да се спусне, щом бъде дадена заповедта, а числеността и спретнатият вид на домакинството показват, че тя е събрала тук хора, които да удържат крепост, а не слуги, които да се грижат за дом.
— Тя е готова за война — казва мрачно съпругът ми. — Нима мисли, че Ричард Йоркски ще се осмели да нападне краля?
Явяваме се при нея веднага след като отмиваме прахта от пътуването, и я намираме да седи с краля. Веднага разбирам, че той отново е по-зле; ръцете му треперят леко и той клати глава, сякаш отрича мислите си, сякаш иска да извърне поглед. Трепери леко, като уплашено зайче, което иска само да се сгуши в избуялата царевица и да бъде оставено на спокойствие. Не мога да го погледна, без да ми се прииска да го утеша.
Когато влизам, Маргарет вдига поглед и грейва в усмивка, доволна, че ме вижда, и заявява:
— Виждате ли, милорд, имаме много приятели: ето я Жакета, лейди Ривърс, вдовстващата херцогиня Бедфорд. Нали помните колко добра наша приятелка е тя? Помните ли първия ѝ съпруг, вашия чичо Джон, херцогът на Бедфорд? А ето го вторият ѝ съпруг, добрият лорд Ривърс, който удържа Кале за нас, когато лошият херцог на Йорк искаше да ни го отнеме.
Той ме поглежда, но в изражението му няма разпознаване, само празният поглед на изгубено момче. Изглежда по-млад отвсякога, забравил е цялото си познание за света, невежество и невинност се излъчват от него. Чувам как зад гърба ми Ричард издава тихо, приглушено възклицание. Потресен е от вида на своя крал. Предупредих го няколко пъти; но той не си даваше сметка, че кралят се е превърнал в принц, в момче, в невръстно дете.
— Ваша светлост — казвам, като му правя реверанс.
— Жакета ще ви каже, че Йоркският херцог е наш враг, и трябва да се подготвим да се сражаваме с него — казва кралицата. — Жакета ще ви каже, че съм подготвила всичко, че със сигурност ще спечелим. Жакета ще ви каже, че когато издам заповедта, той ще бъде унищожен и на тревогите ни ще се сложи край. Той трябва да бъде сразен, той е наш враг.
— О, той французин ли е? — пита кралят с глас на малко момче.
— Мили Боже — промърморва Ричард тихо.
Виждам как кралицата прехапва устна, за да овладее раздразнението си.
— Не — казва тя. — Той е предател.
Това удовлетворява краля само за миг.
— Как е името му?
— Йоркският херцог, Ричард. Ричард, херцог на Йорк.
— Защото помня как някой ми каза, че предателят е херцог Съмърсет, а той е в Тауър.
Това внезапно споменаване на Едмънд Боуфорт, и то от самия крал, е стряскащо болезнено за нея, и виждам как тя изведнъж пребледнява и извръща поглед. Трябва ѝ един миг, а когато се обръща отново към нас, напълно се е овладяла. Виждам, че през това лято е станала по-решителна и смела, превръща се в силна жена. Винаги е имала силна воля; но сега има болен съпруг и разбунтувана страна, което я превръща в жена, която може да защити съпруга си и да наложи своята воля над страната си.
— Не, съвсем не. Едмънд Боуфорт, херцогът на Съмърсет, никога не е бил предател, а освен това той вече е мъртъв — казва тя много тихо и овладяно. — Беше убит в битката при Сейнт Олбънс от съюзника на Йоркския херцог, коварния граф Уорик. Загина като герой, сражавайки се за нас. Никога няма да им простим за смъртта му. Помните ли, че казахме това? Казахме, че никога няма да простим за него.