Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— О, не… ъъ… Маргарет. — Той поклаща глава. — Трябва да прощаваме на враговете си. Прощаваме на враговете си, така както се надяваме те да простят на нас. Той французин ли е?
Тя хвърля поглед към мен, а аз знам, че ужасът е изписан ясно на лицето ми. Тя го потупва леко по ръката, надига се от трона си и се хвърля в обятията ми, така непринудено, сякаш е малката ми сестричка, разплакана от някаква обида. Обръщаме се заедно към прозореца, като оставяме Ричард да се приближи към трона и да заговори тихо на краля. Ръката ми обгръща талията ѝ, докато тя се обляга на мен; заедно отправяме невиждащ поглед към красивите слънчеви градини зад дебелите стени на замъка, разстилащи се под нас като бродерия в рамка.
— Сега аз трябва да ръководя всичко — казва тя тихо. — Едмънд е мъртъв, а кралят не е на себе си. Толкова съм самотна, Жакета, аз съм като вдовица без приятели.
— Съветниците? — питам. Предполагам, че отново ще назначат Йорк за лорд-протектор, ако знаят колко нестабилен всъщност е кралят.
— Аз назначавам съветниците — казва тя. — Ще правят онова, което им кажа.
— Но ще говорят…
— Това, което говорят в Лондон, няма значение за нас тук, в Кенилуърт.
— Но когато се наложи да свикате парламента?
— Ще ги свикам в Ковънтри, където ме обичат и почитат краля. Няма да се връщаме в Лондон. И ще повикам само хората, които ме почитат. Нито един от привържениците на Йорк.
Поглеждам я ужасена.
— Ще трябва да отидете в Лондон, ваша светлост. През лятото всичко ще е наред, но не можете вечно да държите двора и парламента далеч от Лондон. И не можете да изключвате от управлението хората на Йорк.
Тя поклаща глава.
— Мразя хората там, и те ме мразят. Лондон е покварен и бунтовен град. Там застават срещу мен, на страната на парламента и на Йорк. Наричат ме кралица-чужденка. Ще ги управлявам от разстояние. Аз съм кралица на Лондон, но те няма да ме виждат, няма да получат дори едно пени от парите ми, нито частица от покровителството ми, нито дума на благослов. Кент, Есекс, Съсекс, Хампшър, Лондон — там всички са мои врагове. Всички те са предатели, и аз никога няма да им простя.
— Но кралят…
— Състоянието му ще се подобри — казва тя решително. — Това е лош ден за него. Днес е лош ден за него. Само днес. В някои дни той е съвсем добре. Аз ще намеря начин да го излекувам, постоянно възлагам на лекари да търсят нови лечения, позволила съм на алхимици да дестилират лекарства за него.
— Кралят не обича алхимията, нито каквито и да било подобни неща.
— Трябва да намерим лечение. Издавам разрешителни на алхимици да упражняват науките си. Трябва да се допитвам до тях. Вече е позволено.
— А какво казват те? — питам я. — Алхимиците?
— Казват, че той е слаб, защото е слабо кралството; но че ще се погрижат той да се възроди, да стане пак като нов, и силата на кралството ще се възвърне. Казват, че той ще мине през огън и ще стане чист като бяла роза.
— Бяла роза ли? — питам потресено.
Тя поклаща глава.
— Нямат предвид Йорк. Искат да кажат, чист като бяла луна, чист като бяла вода, като снежна пряспа — няма значение.
Свеждам глава, но си мисля, че това вероятно има някакво значение. Хвърлям поглед назад, към Ричард. Той е коленичил до трона, а кралят се навежда напред и разговаря сериозно с него. Ричард кима, внимателно, както когато говори с някое от нашите малки момчета. Виждам тресящата се глава на краля, виждам как се запъва на някакво изречение, виждам как съпругът ми хваща ръката му и изрича думите бавно, внимателно, както мил човек говори бавно на някой малоумен.
— О, Маргарет, о, моя Маргарет, толкова ми е жал за вас — изричам на един дъх.
Сиво-сините ѝ очи са пълни със сълзи.
— Сега съм съвсем сама — казва тя. — Никога преди в живота си не съм била толкова сама. Но няма да позволя на колелото на съдбата да ме завърти, няма да падна. Ще управлявам тази страна, ще излекувам краля и ще видя как синът ми наследява престола.
Ричард смяташе, че тя няма да може да управлява страната от централните графства; но лятото настъпва и отминава, лястовиците кръжат всяка вечер около покривите на Кенилуърт, и с всяка вечер стават все по-малко и по-малко, докато накрая отлитат на юг, далеч от нас, а кралицата все така отказва да се върне в Лондон. Управлява само със заповеди, дори не се преструва, че има някакво обсъждане. Просто нарежда свикването на кралския съвет, чиито членове са избрани от нея, за да правят каквото каже тя, и никога да не възразяват. Не свиква парламент от представителите на общините, които биха настояли да видят краля в неговата столица. Лондончани веднага започват да се оплакват, че чужденците, които ги изместват от търговията и продават прекалено скъпо стоките си на почтените англичани, са изпратени от кралицата-чужденка, която мрази Лондон и не желае да защитава честните търговци. После една френска флотилия извършва набег по крайбрежието и стига по-далече, отколкото други са се осмелявали преди. Влизат право в пристанището на Сандуич и оплячкосват града, опустошавайки го напълно, като отнасят всичко ценно и опожаряват пазарището. Всички обвиняват кралицата.