Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Изведнъж Тамб Итам видял как Джим хванал девойката за ръцете, опитвайки да се изтръгне от обятията й. Тя увиснала на ръцете му, главата й се отметнала назад, косите докоснали земята.
— Ела тук! — извикал го Джим и Тамб Итам помогнал да я свалят на земята. Трудно било да се разтворят пръстите й. Джим, наведен над нея, втренчено погледнал лицето й и изведнъж се затичал към пристана. Тамб Итам го последвал, но като обърнал глава, видял как девойката с мъка се изправила на крака. Изминала тичешком няколко крачки, после тежко паднала на колене.
— Туан, Туан! — извикал Тамб Итам. — Погледнете назад!
Но Джим вече стоял в едно кану и държал веслото в ръка. Той не се обърнал. Тамб Итам едва успял да скочи вътре и кануто се отделило от брега. Девойката, стиснала ръце, стояла на колене до вратите към реката. Известно време тя останала в тази умолителна поза, после скочила на крака.
— Ти си лъжец! — остро извикала Джуъл след Джим.
— Прости ми! — извикал той.
А тя отговорила:
— Никога! Никога!
Тамб Итам взел веслото от ръцете на Джим, тъй като било недопустимо той да седи, а господарят му да гребе. Когато достигнали срещуположния бряг, Джим му забранил да върви по-нататък, но Тамб Итам го последвал на известно разстояние зад него нагоре по склона за кампонга на Дорамин.
Почнало да се мръква. Тук-таме блещукали факли. Тези, които срещали, изглеждали изплашени и бързо отстъпвали пред Джим. Отгоре се чували плачовете на жените. В двора се тълпели въоръжени буги със своите привърженици и жители на Патусан.
Не зная какво означавало това събиране. Било ли то приготовление за война, за мъст или за отбиване на заплашващото ги нашествие? Много дни минали, преди народът да престане да очаква с тръпки връщането на белите хора с дългите бради и дрипите на гърба.
Отношението на тези бели хора към техния бял човек те изобщо не могли да разберат. За простите им умове дори бедният Джим остава в сянката на облак.
Дорамин, грамаден, самотен и безутешен, седял в креслото си пред въоръженото множество, а на коленете му лежали два кремъклии пищова. Когато се появил Джим, някой извикал и всички глави се обърнали към него; после множеството отстъпило вдясно и вляво и Джим минал напред между редиците хора, които извръщали поглед от него. Шепотът го следвал; непрекъснато хората шептели:
— Той донесе всичкото зло… Той е зъл магьосник…
Джим ги чул — може би!
Когато влязъл в светлия кръг, който хвърляли факлите, плачовете на жените внезапно стихнали. Дорамин не вдигнал глава и Джим известно време мълчаливо стоял пред него. После той погледнал наляво и с отмерени крачки тръгнал натам. Майката на Даин Варис клечала до главата на сина си; прошарените й рошави коси закривали лицето й. Джим бавно се приближил, погледнал мъртвия си приятел, като повдигнал леко покрова; после, без да каже нито дума, пуснал покривалото. Бавно се върнал назад.
— Той дойде! Той дойде! — преминал през множеството шепот, срещу който Джим вървял.
— Той пое отговорността върху себе си и залогът за това беше главата му — разнесъл се нечий силен глас.
Джим чул думите и се обърнал към множеството.
— Да. Моята глава.
Някои отстъпили назад. Джим чакал, застанал пред Дорамин; после казал кротко:
— Аз дойдох в момент на скръб.
Той отново замълчал.
— Аз дойдох — повторил той. — Готов съм и съм без оръжие.
Грамадният старец, навел като бивол в ярем масивната си глава, се опитвал да стане, стиснал в ръце кремъклиите пищови, които лежали на коленете му. От гърлото му се изтръгнали бълбукащи, дрезгави, нечовешки звуци; двамата прислужници го подкрепили отзад. Народът забелязал, че пръстенът, който Дорамин изпуснал в скута си, паднал и се търколил към краката на белия човек. Бедният Джим погледнал надолу към талисмана, който му открил вратите на славата, любовта и успеха сред тази стена от гори, оградени с бяла пяна, сред тези брегове, които в лъчите на залязващото слънце приличали на самата крепост на нощта. Дорамин, поддържан от двете страни, се олюлявал, клатушкал, мъчел се да се задържи на крака; в малките му очички се таели застинали безумна болка и ярост; тези очи злобно блестели и това забелязали всички присъствуващи. Джим, неподвижен, без шапка на глава, стоял в светлия кръг на факлите и гледал Дорамин право в лицето. И тогава старецът, като обвил тежко с лявата си ръка врата на навелия се младеж, твърдо вдигнал дясната си ръка и гръмнал в гърдите на приятеля на своя син.