Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Погледнах към Крисчън и му се усмихнах леко, но изражението му не се размрази никак.
Едва предишната вечер В’лане и Келтърови бяха успели да свържат отново долмена на ЛаРу 1247 с Ънсийли затвора, а после бяха профучали през крепостта на краля, за да го върнат. Беше навън едва от шестнайсет часа и не изглеждаше много по-добре, отколкото в Сребрата. Вече не беше етюд в мраморно, кобалтово и черно, а беше... е, нямаше никаква логика, но даваше краткотрайно впечатление за тези цветове. Ако погледнех право към косата му, можех да забележа нишки мед и дори намек или два за слънчево злато в тъмната опашка, но ако я мернех с ъгълчето на окото, тя изглеждаше абаносова и по-дълга, отколкото беше. Устните му бяха розови и напълно годни за целувки, освен ако не обърнех глава рязко. Тогава за миг можех да се закълна, че са посинели от студ и леко заскрежени. Кожата му беше златна, гладка и можеше да бъде докосвана, но ако погледнех внезапно към него, тя блестеше като осветен отзад лед.
Очите му също бяха променени. Като изключителен детектор на лъжата, той, изглежда, гледаше право през всичко около себе си, сякаш виждаше света напълно различно от останалите.
Баща му, Кристофър, го изучаваше, когато мислеше, че Крисчън не го забелязва. Някой трябваше да му каже, че никога не е имало време, в което синът му да изпуска нещо от вниманието си. Крисчън можеше да изглежда като разсеян за няколко мига, но ако човек се загледа право в очите му, щеше да види, че е дори още по-силно съсредоточен върху заобикалящите го предмети. Толкова съсредоточен, че беше застанал неподвижно и привидно отсъстващ, сякаш отваряше вътрешно ухо, което настояваше за пълна концентрация.
– Лъжа – каза той сега.
Дръстан се намръщи на Кристофър.
– Казах ти да се погрижиш да си държи скапаната уста.
– Той вече не си държи устата за никого – каза Крисчън решително.
– Какво имаш предвид под лъжа? – настоя Роуина.
– Те не знаят със сигурност дали пеенето им ще подейства. Старите текстове, складирани в кулата на Силван, са се повредили и не са им оставили друг избор, освен да импровизират.
– И сме скапано добри в това. Измъкнахме те, нали? – изръмжа Киън.
– Негова е вината, че се озовах там, по принцип – Крисчън врътна глава към Баронс. – Дори не знам защо той е тук.
– Той е тук – каза Баронс студено, – защото има три от камъните, необходими за залавянето на Книгата.
– Предай ги и се разкарай!
– Не съм виновен аз, че се превръщаш във фея.
В’лане го поправи сковано:
– Фае. Не фея.
– Ти знаеше, че татуировките ми не са достатъчна защита.
– Не съм ти бавачка...
Кристофър изсъска:
– Трябваше да го провериш.
– За Бога! – сопна се Роуина. – Заобиколена съм от варвари и глупаци!
– ...и не беше моя работа да те татуирам. Опаковай си сам шибания парашут! Дори не беше моя работа да се опитвам да запазя...
Дръстан каза тихо:
– Ние трябваше да го проверим...
Дагиъс изръмжа:
– Не ми се дръж, сякаш е било скапана услуга, която си направил...
– Ти не се опита да ме измъкнеш от Сребрата. Каза ли изобщо на някого, че съм там?
– ...но часовете растяха – каза Дръстан, – а времето вече не може да бъде върнато.
– ...за човешката раса, при положение че си част от нея! – довърши Дагиъс.
– ...стените. И беше скапана услуга, въпреки че не може да се познае по скапаните благодарности, които получих. И не ме причислявай в същия генетичен фонд като себе си, планинецо!
– О, я млъквайте всички! – казах вбесена. – Можете да се карате после. Точно сега имаме работа – на Келтърови казах: – Колко сигурни сте в частите, които сте импровизирали?
Никой не проговори за миг, сякаш довършваха битката в мълчание с кръвожадни погледи и безсловесни заплахи.
– Колкото можем да бъдем – каза накрая Дагиъс. – Това не е нещо ново за нас. Ние сме били друиди на кралицата отпреди Спогодбата да бъде договорена. Седели сме с тях в Старите дни, когато великата зала на Тара още не е била построена и сме научили техните начини. Освен това имаме няколко други... части от древно знание на наше разположение.
– А всички знаем колко добре се разви за вас това предишния път – каза Баронс кадифено.