Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Вордската кралица протегна тънките си, бледи ръце, и отметна своята качулка, разкривайки лице, което беше младо, красиво и потресаващо познато.
Беше почти съвършено копие на любимата на принцепса, Кайтай.
Амара беше толкова шокирана, че едва не забрави да поддържа воала, който я криеше. Кралицата в Калдерон изглеждаше човешка като фигура, но беше покрита с лъскав, зелено-черен хитин, подобно на вордските рицари. Тази обаче изглеждаше почти изцяло като човек…
С изключение на очите.
Очите бяха вихрушка от черно, златно и зелено — в стотици блестящи фасети. Ако не бяха тези очи, вордската кралица можеше да мине по която и да е улица в Алера, без да предизвика повдигане на вежди — ако изключим факта, че освен мантията си, тя беше абсолютно гола.
Кралицата бавно обходи с извънземните си очи двора и с колективна въздишка, която беше по-близка до стенание на обожание или ужас, всички аленраци с яки като един се проснаха на земята пред нея.
Устата на кралицата се изви в лека, доволна усмивка. После тя махна с ръка с кратък плавен жест и лейди Акватайн пристъпи, за да застане до нея.
Бившата Върховна лейди стърчеше с цяла глава над кралицата. С прибрана назад коса в стегнат кок и облечена в плътния черен хитин на ворда, лейди Акватайн изглеждаше по-стройна от богато облечената ниска фигура до нея. Малкото разстояние позволи на Амара да види съществото, свито на гърдите й. Приличаше на восъчен паяк, но по-малък и покрит с тъмна черупка. Амара с трепет осъзна, че многобройните му крака, които се увиваха около торса на лейди Акватайн, бяха забили нокти в плътта на лейди Акватайн. Още по-лошо, с долна челюст, дълга колкото пръстите на Амара, главата на съществото беше потопена в плътта й точно над сърцето. Създанието потръпваше и пулсираше по странен начин, като следваше ритъма на сърцето й.
— Милейди — учтиво каза лейди Акватайн.
— Оценете напредъка на мъжа, който взема — промърмори вордската кралица. Гласът й беше нещо жужащо, нечовешко като очите й, и звучеше като много млади жени, които говорят в почти идеален унисон.
Лейди Акватайн отново наклони глава и се обърна към Бренсис. Тя пристъпи към него, а краката й, покрити с хитинова броня, издаваха остри щракащи звуци в такт с всяка нейна стъпка. Тя коленичи пред проснатия младеж и леко прокара пръсти през косата му.
Бренсис потръпна в отговор на нейното докосване и погледна нагоре със същото силно и безнадеждно обожание като всеки друг роб в двора.
— Кажи ми какво си постигнал, скъпо момче — изгука лейди Акватайн.
Бренсис кимна.
— Работих без почивка, милейди. Набрах много граждани и рицари, с фокус върху призователите на земя, както заповядахте. Други сто и двадесет вече са готови да изпълняват заповеди, когато пожелаете.
— Отлична работа — каза лейди Акватайн с топъл тон на одобрение.
Бренсис потръпна на място в принуден екстаз и очите му за миг се завъртяха. Миг по-късно той заекна:
— Б-благодаря, милейди.
— Десет дузини? — попита вордската кралица. — Твърде бавно.
Лейди Акватайн кимна.
— Бренсис — каза тя, — време е да ми кажете как се усилва действието на яката.
Бренсис затвори очи. Тялото му се напрегна и отново се изви, макар че този път очевидно не ставаше дума за удоволствие. Лицето му се изкриви в гримаса и той процеди през стиснати зъби:
— Аз. Няма. Да. Кажа.
— Бренсис — укори го лейди Акватайн, — така само ще си причиниш болка. Кажи ми всичко.
Младежът заскърца със зъби и не каза нищо. Изведнъж от едната му ноздра потече струйка кръв.
Лейди Акватайн дълго време стоя неподвижна. После стана и спокойно каза:
— Добре. Следващият път. Засега можеш да не казваш.
Бренсис изпъшка и сякаш се разплу по земята. За няколко секунди единствените звуци, които издаваше, бяха конвулсивни ридания.
— Съжалявам — каза лейди Акватайн, обръщайки се към вордската кралица. — Това е всичко, на което е способна обикновената яка, която му сложих, без да е усъвършенствана при закопчаването й. Не мога да извадя тази тайна от него.
Вордската кралица бавно наклони глава настрани. Тъмната лъскава коса падаше на нежни вълни изпод качулката.
— Не можете ли да го накарате да си сложи същата тази яка?
Лейди Акватайн поклати глава.