Каменният кръг [bg]

— Ти сигурно си новото момиче? — рече тя, като ме оглеждаше с интерес. — Малко по-старичка си от тези, дето обикновено ги взима мадам… Тя не ще да са на повече от двайсет и пет. Но не си никак зле — увери ме бързо. — Сигурна съм, че ще се справяш отлично.

— Хубава кожа, хубаво лице — отбеляза една тъмнокоса дама срещу нас, като ме оглеждаше безстрастно, както човек оглежда кон. — И хубави цици, доколкото виждам. — Вирна леко брадичка, за да ги види.

— Мадам не обича да взимаме завивките — каза укорително първата ми събеседничка. — Трябва да си носиш твоите дрехи.

— Да, внимавай със завивката — посъветва ме тъмнокосото момиче, като все още ме оглеждаше. — Мадам ще ти намали надницата, ако забележи петна по нея.

— Как се казваш, скъпа? — Едно ниско и доста пълно момиче с кръгло и приятелско лице се наведе покрай лакътя на тъмнокосата и ми се усмихна. — Говорим ти, а още не сме те посрещнали подобаващо. Аз съм Доркас, това е Пеги — тя посочи към тъмнокосата, после през масата към русата жена до мен, — а това е Моли.

— Аз съм Клеър — казах, усмихнах се и дръпнах малко по-здраво завивката. Не знаех как да поправя впечатлението, че съм новото момиче на мадам Жан; това не ми изглеждаше толкова важно, колкото закуската.

Явно усетила това, приятелски настроената Доркас посегна към бюфета зад нея, подаде ми дървена чиния и бутна голям поднос с наденички към мен.

Храната беше добре приготвена, но и да не беше, аз умирах от глад и ми се видя манна небесна. Много по-хубава от закуските в болничната кафетерия, казах си, докато си взимах още една порция пържени картофи.

— Грубиян ли ти се падна първия път? — попита Мили, кимайки към скута ми. Погледнах надолу и с ужас видях, че има голямо червено петно над края на завивката. Не можех да видя врата си, но по погледа на Мили разбрах, че лекото изтръпване там е заради следи от ухапвания.

— Носът ти също е малко подут — каза Пеги, смръщвайки се критично. Посегна през масата да го докосне, пренебрегвайки факта, че при този жест халата ѝ се отвори до кръста. — Удари ли те? Ако са толкова груби, трябва да извикаш, нали знаеш; мадам не позволява на клиентите да ни тормозят — изкрещи хубаво и Бруно ще дойде след миг.

— Бруно ли? — попитах немощно.

— Портиерът — обясни Доркас, която тъпчеше яйца в устата си. — Голям е като мечок… затова го наричаме Бруно. Иначе как се казва? — попита тя всички около масата. — Хорас?

— Теобалд — поправи я Мили. Обърна се да извика прислужницата от другия край на стаята. — Джени, ще донесеш ли още ейл? Новото момиче не е пило!

— Да, Пеги е права — каза тя, като се обърна към мен. Никак не беше хубава, но имаше красива уста и приятно изражение. — Едно е да ти се падне мъж, който обича да си играе по-грубо… и не викай Бруно при някой добър клиент, иначе ще си платиш, и то много. Но ако мислиш, че наистина те е наранил, просто се разкрещи хубаво. Бруно винаги е наблизо нощем. О, ето го и ейла — добави тя, като взе голяма глинена халба от прислужницата и я пльосна пред мен.