История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Обаче 8-а бригада успява да стигне определената й позиция едва към 4,30 сутринта и има късмет, че врагът се забавя толкова много, тъй като според първоначалния план на Ромел корпус „Африка“ трябва да се насочи в същия район и да пристигне там преди разсъмване. Сблъсък в тъмнината или атака сутринта преди 8-а танкова бригада да е заела позиция, са можели да създадат затруднения, особено за войници, които влизат за първи път в сражение.
Поради това че Ромел се придвижва на север по-рано, отколкото е възнаме-рявал, атаката е насочена директно и само срещу 22-ра танкова бригада, но това става доста по-късно през деня. Продължаващите бомбардировки от въздуха и късното пристигането на конвоите с гориво и муниции толкова забавят действията, че до следобед корпус „Африка“ не започва дори по-краткия преход на север. Когато наближават Алам Халфа и позициите на 22-ра танкова бригада, танковите колони попадат под ураганен огън от добре разположените британски танкове, а после — и от поддържащата артилерия на тази бригадна група, съставена от различни родове войски, която умело се командва от младия й командир Робъртс. Неколкократните атаки и опитите за маневри по фланговете са отбити до падането на мрака, който носи заслужен отдих на защитниците и разколебава още повече нападателите.
Обаче неуспехът на атаката се дължи не само на срещнатия отпор. Горивото в корпус „Африка“ е толкова малко, че още в ранния следобед Ромел отменя заповедите си да се положат всички усилия за завладяване на кота 132. Дори сутринта на 1 септември той е принуден да се откаже от идеята за каквато и да било голяма операция в този ден. Максималното, което опитва, е една локална, ограничена атака с 15-а танкова дивизия за превземане на хребета Алам Халфа. Корпус „Африка“ се намира в много неудобно положение и загубите му растат, тъй като бомбардировките, на които е подложен през нощта от бриитанските бомбардировачи и от артилерията на 13-и корпус на Хорокс, продължават през целия ден. Ограничените атаки на германските танкове са отбити успешно от подсилената отбрана, тъй като по-рано същата сутрин Монтгомъри, който вече е сигурен, че противникът не се насочва на изток към тила му, нарежда двете други танкови бригади да застанат редом с командваните от Робъртс.
Следобед Монтгомъри нарежда „да започне планиране на контраудар, който да ни осигури инициативата“. Идеята е с бърза атака на юг от позицията на новозеландците да се запуши гърлото на бутилката, в която са се напъхали германците. Освен това той нарежда щабът на 10-и корпус да бъде преместен, „за да командва преследващата сила“, която трябва „да бъде готова да се втурне през Даба с всички налични резерви“.
Сега „Панцерармее“, както германците наричат танковата си армия, разполага с гориво само за един ден — количество, достатъчно да се изминат само 100 км. Затова след още една нощ, преминала в непрекъснат бомбардировки, Ромел решава да отмени офанзивата и да пристъпи към постепенно изтегляне.
През деня германците, изправени срещу Алам Халфа, оредяват и се при-движват на запад. Не ги преследват, тъй като Монтгомъри се опасява, че тан-ковете му може да бъдат подмамени в капаните на Ромел, както често се е случвало преди. В същото време той нарежда атаката на юг от позицията на новозеландците, подсилени от други части, да започне през нощта на 3 срещу 4 септември.
На 3 септември силите на Ромел започват генерално отстъпление, пре-следвани само от патрули. Атаката за запушване на бутилката е предприета същата нощ срещу задния фланг на противника, който се пази от 90-а лека дивизия „Триест“. Атаката е зле организирана, понасят се тежки загуби и тя е отменена.
Следващите два дни — 4 и 5 септември, корпус „Африка“ продължава да се изтегля необезпокояван, като само предпазливо е следван от малки предни отряди. На 6 септември германците спират и заемат позиции на едно възви-шение на 10 км източно от първоначалния фронт с очевидното намерение да не отстъпват от там. На следващия ден с одобрението на Александър Монтгомъри решава да се откаже от битката. Така Ромел е оставен да контролира едно неголямо парче земя на юг. То е слаба утеха за загубите му и решително осуетява първоначалните му планове.
За войниците на 8-а армия фактът, че са видели, макар и за кратко, германците да отстъпват, има много по-голямо значение, отколкото неуспехът бъде отрязан пътят им. Това е ясен знак, че е настъпил обрат. Монтгомъри успява да вдъхне нова увереност на войниците си и тяхното доверие в него е затвърдено.
Остава въпросът, дали не е бил пропуснат един голям шанс да се парира съпротивата на противника, докато корпус „Африка“ се е намирал в „бутил-ката“. Това би спестило всички по-късни неприятности и високата цена да бъде атакуван на подготвени позиции. Но за момента битката при Алам Халфа е голям успех за британците. След края й Ромел определено е изгубил инициативата, а като се има предвид нарастващият поток подкрепления за британците, следващата битка неминуемо ще бъде „безнадеждна“ за него, както сам той я определя.