![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Когато ставаше въпрос за издирване на двама изчезнали човеци, Хари трябваше да действа сам.
Откри първата сигурна следа, когато чу някакъв синтианин да се хвали на приятелите си в бар на космически търговци, че току-що сключил страхотна сделка и получил първокласни вълконски реликви.
— Слаби угризения — това изпитвам заради скромната сума, която платих за такива чудни, оригинални, ръчно изработени предмети — издърдори якото същество на галшест. — В техния автентичен, аборигенски характер не се съмнявам. Доказателствата за това бяха категорични още от момента, в който програмирах скенера си със съответните профили за археологически издирвания, включващи проверка за следи от употреба и напоеност с телесна мазнина. Резултатът? Пълно отсъствие на техноследи и каквито и да е други признаци на измама! Оригинално аборигенско оръдие/оръжие, изтъркано от примитивна борба за оцеляване при варварски обстоятелства!
Какво? Какво казвате? Бихте желали да видите тази прекрасна придобивка? Но, разбира се! Ето я. Вижте изящните извивки и криви, находчивото съчетаване на животински и растителни материали, разкриващи негалактянския разум в цялата му прелест!
Човешкият корабокрушенец, бивш собственик на тези артефакти — неговото мозъчно увреждане трябва да е унищожило всякаква преценка за стойност! Неговото възстановяване от космическа амнезия — то няма да донесе приятни усещания на бедния млад вълкон, щом осъзнае колко много повече е можел да поиска за този безценен лък, от който ще имам огромна печалба.
Особено сега, когато основният източник на такива реликви — планетата Земя, — със сигурност ще изчезне под водопади от огън само след няколко ядури.
Когато синтианинът произнесе речта си, Хари не се намираше там. Беше отишъл да търси Дуер и Рети в беден бежански лагер, но чу думите, предадени му от шпионско устройство.
Като използва новия си чин, той бе наредил да извършат сканиране на всички звукови следи из планетоида, търсейки определени редки ключови думи. Досега компютърът беше откривал само обикновени разговори. Но този път синтианинът само за няколко дури изреди половината списък!
Хари се втурна към бара и прати сигнал за подкрепление. Навярно се дължеше на новата златна комета на якичката му или просто на усещането за надвиснала беда, но шимът се провираше из тълпата, без да обръща внимание на шокираните погледи, отправяни му от същества с висш статус на патрони.
Когато пристигна, завари няколко мониторни робота вече заплашително да кръжат във въздуха край бар, рекламиращ разнообразни интоксорелаксанти. Беше се събрала и тълпа от зяпачи.
— Задният изход е отцепен, старши наблюдател Хармс — докладва една от машините. — Гражданите вътре изглежда не подозират нищо. Някои имат скрити оръжия — типове, с които сме в състояние да се справим със средна до добра вероятност за успех.
Хари изсумтя.
— Бих предпочел пълна гаранция, но и това ще свърши работа. Само стойте наблизо. Нека всички ви видят, когато влезем.
Изкушаваше се да извади собственото си оръжие, но искаше, ако е възможно, да реши проблема без насилие.
— Добре. Да вървим.
В едно от сепаретата седяха шестима синтиански търговци — всички със сивкавокафява козина и тъмно лицево окосмение. Бяха набити и през тежките им рамене бяха провесени патрондаши. Хари бързо откри онзи, който му трябваше. На масата лежаха дълъг лък и колчан със стрели, изработени от изящно резбовано дърво и кост. Когато единият от търговците се пресегна към тях, Хари се приближи и го попита откъде ги е получил.
Киуей Ха'аулин реагира войнствено и зае възмутена поза. След като в продължение на повече от двайсет дури слуша протестите му срещу „незаконното подслушване и бюрократичните деребеи“, Хари го прекъсна, за да му напомни, че Каззкарк е собственост на великите институти и в момента се намира във военно положение. Нещо повече, той попита търговеца би ли желал да разтовари корабния си трюм, за да сравнят абсолютно всяка вещ с официалната товарителница.
От мечото лице на съществото изчезна всякакво предизвикателство. Хари никога не бе виждал синтиани, но на Земята те бяха познати герои от дневните холограми — нарицателни образи за весели, енергични и в същото време безпощадно егоистични създания.