Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Ари Регев, аташе в израелското посолство в Лондон, който беше и катца резидент, бе поканен на среща със старши служител на МИ6, за да обсъдят случая. На срещата Регев каза, че не знае нищо за паспортите, но се съгласи да направи запитване до Тел Авив. Оттам пристигна бързият отговор на Наум Адмон, че паспортите нямат нищо общо с Мосад. Той изказа предположението, че това може да е работа на източногерманците. Мосад наскоро бяха разкрили, че Щази — източногерманските тайни служби, не биха се поколебали да продадат фалшиви паспорти на евреи, които отчаяно искат да се върнат в родината си, срещу твърда валута. Всъщност Адмон чудесно знаеше, че паспортите са дело на фалшификатори от Мосад и са предназначени за катци, работещи под прикритие в Европа, за да могат да влизат и излизат безпрепятствено от Великобритания.
Въпреки постигнатата навремето от Рафи Ейтан договореност с МИ5 и обещанията на Мосад да уведомяват МИ5 за всички свои операции на територията на Великобритания службите бяха командировали тайно свой агент в Англия с надеждата това да доведе до двоен триумф за тях — да убият командира на елитния отряд специални части към ООП, наречен „Форс 17“, и да възпрепятстват Ясер Арафат да установи трайни отношения с правителството на Маргарет Тачър.
В Лондон името на Арафат вече не беше синоним на тероризъм. Госпожа Тачър постепенно се убеждаваше, че той би могъл да установи справедлив и траен мир в Близкия изток, който не само да доведе до признаване законните права на палестинския народ, но и да донесе по-голяма сигурност за евреите. Израелските лидери обаче бяха скептично настроени. При всеки удобен случай те изтъкваха твърдението, че именно тероризмът е извел ООП на световната сцена и че организацията няма да спре да заплашва с терористични акции, ако исканията й не бъдат удовлетворени. Ала Лондон не се трогваше от протестите на Тел Авив и това не се случваше за първи път. Мосад се беше уверила, че въпреки кризата с обсадата на иранското посолство и трагичното й разрешение Великобритания си остава страна, готова да даде подкрепата си за палестинската кауза. В Мосад вече се усещаше загриженост и за начина, по който ООП бяха успели да се сближат с ЦРУ.
По-късно бившият държавен секретар Хенри Кисинджър щеше прецизно да опише и хроникира връзките между Съединените щати и ООП. В мемоарите си „Години на промяна“ той разкрива как шест седмици след убийството на американския посланик в Судан от снайперисти на „Черния септември“ в Хартум на 3 ноември 1973 година се бе провела тайна срещу между заместник-директора на ЦРУ Върнън Уолтърс и Ясер Арафат. В резултат на тази среща бе подписан „пакт за ненападение“ между Съединените щати и ООП. Накрая Кисинджър заключава: „Нападенията срещу американци, поне от страна на фракции на ООП и Арафат, наистина секнаха.“
Когато научил за тайното споразумение, Ицхак Хофи се разгневи и възкликна, че дългогодишната история на действията по целесъобразност — съглашателството с противника за получаване на някакви изгоди, не помни по-красноречив пример. Хофи използва канала си за обратна връзка с ЦРУ и се опитва да накара Уолтърс да разтури споразумението. Заместник-директорът на ЦРУ обаче отговорил, че това е невъзможно, и предупредил Хофи, че Вашингтон ще сметне публичното оповестяване на споразумението за „неприятелски акт“. Това беше предупреждение да не се позволява на отдела за психологическа война към Мосад да започва акция чрез приятелски настроени журналисти.
Гневът на Хофи придоби апокалиптични размери, когато узна, че Арафат е възложил приключването на преговорите по споразумението с американците на Али Хасан Саламех — Червения принц, лидера на групировката „Черния септември“, отговорна за клането на израелските атлети на Олимпиадата в Мюнхен, както и за убийството на американския посланик в Хартум. Един ден животът на Саламех щеше да приключи така, както беше живял — в мощна експлозия, прецизно подготвена от Рафи Ейтан. Дотогава обаче щяха да минат още много години. През 1973 Саламех беше почитана личност в ООП и Арафат не се поколеба да му възложи преговорите по споразумението с ЦРУ. Истинският шок в Мосад обаче бе предизвикан от факта, че ЦРУ приема Червения принц само година след клането в Мюнхен и убийството на американския посланик в Хартум.