Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
След процеса срещу Хиндави Робърт Максуел доволно разгръщаше „Дейли мирър“. „Мръсникът получи каквото заслужаваше“ гласеше заглавието на първа страница. „Посланик на смъртта“ пък беше заглавието на първа страница в деня, когато сирийският посланик беше експулсиран от двореца „Сейнт Джеймс“. „Вън, мръсна сирийска свиня!“ крещеше първата страница на друг вестник. Ари Бен Менаше беше първият, който заяви, че Мосад е замислила „брилянтен план, с който е изритала Сирия в световната политическа пустош“.
Зад това изказване обаче се криеха множество интригуващи въпроси. Наистина ли на Ан-Мари Модори е била предадена заредена бомба или това е било просто част от сложен замисъл? Възможно ли е мъжът в синия гащеризон, предполагаемият „приятел“ на Хиндави, да е бил служител на охраната? Каква част от заговора е била известна на МИ5? Не е ли немислимо Мосад и британските тайни служби да позволят на борда на самолет да бъде качен „Семтекс“, когато има дори и минимална възможност бомбата да бъде взривена още на земята? Подобна експлозия със сигурност би унищожила голяма част от най-натовареното летище в света в момент, когато там са се намирали хиляди хора. Дали брилянтният замисъл на Мосад Сирия да бъде дипломатически обезсилена без никакъв риск за „Ел Ал“ и „Хийтроу“ не е бил осъществен в действителност с помощта на безобидно вещество, напомнящо „Семтекс“? На всички тези въпроси министър-председателят Шимон Перес щеше да отговори така: „Случилото се е достояние само на онези, които би трябвало да са информирани, а онези, които не са осведомени, така и ще продължат да тънат в неизвестност.“
Хиндави продължаваше да протестира от строго охранявания британски затвор в Уитмуър, че е жертва на класическа тайна операция на Мосад. Вече с побеляла коса и понапълнял, той очаква земният му път да завърши в затвора. Споменава Ан-Мари като „онази жена“. През 1998 година тя живееше в Дъблин и отглеждаше дъщеря им, която за нейно щастие никак не прилича на баща си. Ан-Мари никога не говори за Хиндави.
Има обаче една озадачаваща бележка под линия към тази история. Две седмици след като Хиндави беше осъден да посрещне XXI век в затвора, Арно дьо Боршгрейв, многоуважаваният редактор от „Вашингтон таймс“, сложи своя репортерски касетофон на писалището на министър-председателя на Франция Жак Ширак в Париж. Дьо Боршгрейв беше в Европа, за да присъства на срещата на външните министри на Европейската общност в Лондон, а интервюто с Ширак целеше да се получи яснота относно позицията на Франция. Интервюто протичаше по план. Ширак изясни, че върху Франция и Германия е бил упражнен натиск да проявят лоялност към британското правителство, което продължаваше да демонстрира непреклонността си по отношение въпросите за политиката на Общия пазар.
Дьо Боршгрейв повдигна въпроса за отношенията на Франция в друга област. Редакторът искаше да знае на какъв етап са преговорите, водени от Ширак, със Сирия, които щяха да доведат до прекратяване на терористичните бомбени атентати в Париж и опитите на Франция да освободи осемте чужденци, държани като заложници от Хизбула в Ливан. Министър-председателят направи пауза и погледна над писалището си, очевидно забравил за касетофона. Тогава той каза, че както германският канцлер Хелмут Кол, така и външният министър Ханс-Дитрих Геншер са му съобщили, че сирийското правителство не е участвало в плана на Хиндави да взриви самолет на „Ел Ал“, както и че заговорът „е бил режисиран от Мосад — израелската тайна служба“.
Последвалият дипломатически скандал за малко да съсипе кариерата на Ширак. Той беше подложен на нападки от френския президент Франсоа Митеран, а в същото време трябваше да отклонява телефонните обаждания на разярения Хелмут Кол, който искаше опровержение. Ширак направи онова, което политиците правеха най-често в такива случаи — даде изявление, в което спомена, че е бил цитиран неправилно. В Лондон Скотланд ярд пък съобщи, че проблемът е бил успешно разрешен и всякакви допълнителни коментари по темата са излишни. Впоследствие от Париж, от кабинета на Жак Ширак, президент на Франция от 1997 година, оповестиха, че той няма спомен да е давал интервю на журналист от „Вашингтон таймс“.
Скоро обаче друга тайна операция щеше да нанесе още по-съкрушителен удар на репутацията на Мосад.
15.
Няма незаменими хора
Инцидентът, който щеше да доведе до свалянето на Наум Адмон от поста генерален директор на Мосад, се случи през един юлски следобед на 1986 г. на една от онези улици на Франкфурт, прокарани по време на бума на пътното строителство в Германия след Втората световна война. Четиридесет години по-късно улицата се беше превърнала в нещо като алея с малки, но добре поддържани градинки пред къщите и пристройки за прислугата в задните дворове. Охранителните системи бяха скрити дискретно зад врати от ковано желязо, а прозорците на приземните и първите етажи бяха с по няколко крила, резултат от масовото рециклиране на стъкло от бутилки.