Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Никой не забелязал човека, който оставил пластмасова куриерска чанта в телефонната будка в края на улицата. След време обаче от една полицейска кола видели чантата и спрели. Оказало се, че вътре има шест британски паспорта, току-що излезли изпод ръцете на вещи фалшификатори. Местното управление на Федералната криминална дирекция (ФКД) — еквивалента на американското ФБР, реагира светкавично, като заяви, че паспортите са на една от терористичните групировки, пренесли дейността си по улиците на Европа с поредица брутални бомбени атентати и отвличания.
Тези групировки защитаваха каузите на малцинства по всички краища на света и бяха решени да си извоюват място в международната политика. Те вече бяха намерили подкрепа от радикално настроени студентски политически организации, които действаха не само във Великобритания, но и на континента. От 1968 година, когато Лейла Халед — младата палестинска революционерка, отвлече самолет, извършващ полет за Лондон, и беше светкавично освободена, тъй като британското правителство се боеше от евентуални по-нататъшни акции, лековерни студенти повтаряха монотонно агитаторски лозунги на ООП. Тези младежи, радикално настроени представители на средната класа, имаха романтична представа за ООП като за организация на „борци за свобода“, които вместо да взимат наркотици, отнемат живота на буржоата, и вместо да провеждат седящи стачки — взимат заложници.
ФКД смяташе, че паспортите са оставени от студент, изпълняващ ролята на куриер за някоя от терористичните групировки. Списъкът на тези групировки беше обезкуражаващо дълъг и в него влизаха не само ИРА и германската фракция „Червена армия“, но и чуждестранни групировки като Ислямския национален фронт на Судан, Армията за национално освобождение на Колумбия, Движението за освобождение на Ангола, както и „Тамилските тигри“. Всички те, както и много други, имаха секции или поддържаха членски състав във Федералната република. Всяка от тях можеше да употреби паспортите за нападение над британски военни бази в Германия или да предприеме пътуване до Великобритания и да организира дейност там.
Великобритания, някогашната имперска сила на Западна Европа, досега се беше сблъскала единствено с несекващата терористична дейност на ИРА. Но нейните разузнавателни служби бяха изказали предупреждението, че е въпрос само на време, преди и други чуждестранни групировки, получили разрешение да ръководят операции срещу собствените си страни от Лондон, да въвлекат и Великобритания в своите машинации. Пример за онова, което би могло да се случи, даде една групировка, бореща се срещу режима в Техеран, която завзе иранското посолство през 1980 г. Когато преговорите се провалиха, правителството на Маргарет Тачър изпрати срещу иранското посолство британските специални части — САС, които избиха до крак терористите. Операцията беше широко обсъждана в медиите и това доведе до внезапен спад в заговорите, засягащи Средния изток, които се организираха в Лондон. Ала скоро Париж се превърна в бойно поле за кървави конфликти между различните чуждестранни организации, най-вече ООП на Ясер Арафат и групировката на Абу Нидал с неговите снайперисти. Мосад също бе отговорен за голяма част от убийствата по улиците на френската столица, докато прочистваше арабските си врагове.
ФКД беше на мнение, че намерените в телефонната будка във Франкфурт паспорти са предвестник на нови кланета. Дирекцията се свърза с Федералната разузнавателна служба ФРС, еквивалента на американското ЦРУ, която от своя страна уведоми агента за свръзка с МИ6, командирован в щабквартирата на службата в Пулах, Южна Германия. В Лондон МИ6 установи, че паспортите са дело на изключително умели фалшификатори. Това изключваше ИРА и повечето терористични групировки. Те не бяха способни да произведат документи с такова високо качество. Подозрението се прехвърли към КГБ — специалистите им в тази област се славеха като едни от най-добрите в света. Ала руснаците бяха известни с това, че разполагат с купища паспорти и не е в стила им да използват телефонни будки като разменни пунктове. Южноафриканската разузнавателна служба — БОСС, също бе изключена. Тя на практика бе прекъснала дейността си в Европа и едва ли се нуждаеше от фалшиви британски паспорти в необразованите африкански държави, където БОСС бе съсредоточила дейността си. МИ6 се обърна към единствената друга разузнавателна служба, която можеше да използва такива паспорти — Мосад.