Страхът на Фондацията

— Вероятно в тези времена на изпитания ви е нужна подкрепа, академик.

— Имам нужда най-вече от време да си свърша работата.

— Може би ще ви зарадва една хубава порция от черен лишей? От най-финия, събиран от склоновете на стръмните планини на Амброуз.

— Без съмнение, но друг път.

— Пламенно се надяваме онази недостойна персона да не е била от голяма полза за една от най-достойните и почитани фигури на нашето време… за човек, вероятно твърде стресиран?

Стоманената нишка в гласа й го накара да застане нащрек.

— Може ли мадам да говори по същество?

— Много добре. Съпругата ви? Тя е една доста сложна дама. Опита се лицето му да не изрази нищо.

— И?

— Чудя се какви ли биха били вашите перспективи във Висшия съвет, ако разкрия истинската й природа?

Сърцето на Хари се сви. Това не очакваше.

— Изнудване, така ли?

— Каква груба дума!

— Каква груба постъпка.

Хари се облегна назад и изслуша заплетения й анализ как идентифицирането на Дорс като робот ще подкопае неговата кандидатура. Съвсем вярно си беше.

— И вие говорите за знания и за наука? — запита той иронично.

— Действам в най-голям интерес на моите поддръжници — лукава усмивка. — Вие сте матист, теоретик. Ще бъдете първият академик, който ще управлява като Първи министър за десетилетия напред. Според нас няма да управлявате добре. Вашият провал ще хвърли сянка върху нас, заслугократите.

Хари се наежи.

— Кой го казва?

— Това е наше общо мнение. Вие сте непрактичен. Неохотно вземате трудни решения. Всички ние, психарите, сме съгласни с тази диагноза.