Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Ала Волтер се загърчи в мъки. Мяташе се и виеше без срам.
— О, доктор Панглос! — изохка той. — Ако това е най-добрият от всички възможни светове, то какви ли са другите?
— Храбреците съсичат противниците си! — викна Жана към сгъстяващите се мъгли. — Страхливците ги измъчват!
— Възхитително, скъпа моя, възхитително. Но не може да се води война на хомеопатичен принцип.
Един човек посочил на друг, че богатите, дори и мъртви, ги поставят в скъпи ковчези и ги погребват в пищни мавзолеи от резбован камък. Другият с благоговение отвърнал, че това наистина и без съмнение, било живот.
— Колко е ужасно да си правиш шеги с мъртвите — рече Жана.
— Хммм… — Волтер поглади брадичката си с разтреперана от спомена за болката ръка. — Те ни се присмиват с шеги.
— Мъчат ни.
— Аз преживях Бастилията; мога да понеса и странния им хумор.
— Не се ли опитват да ни намекнат нещо?
[Неточностите са по-малки]
[Когато се използват намеци]
— Хуморът предполага някакъв морален ред — обади се Жана.
[В това състояние всяко същество]
[Може да контролира системата си за удоволствия]
— А-ха — каза Волтер. — Значи можем да възпроизвеждаме радостта от успеха без нужда наистина да сме постигнали нещо. Рай.
— Един вид — строго додаде Жана.
[Това ще е краят на всичко]
[Такъв е първият принцип]
— Това може да мине за морален кодекс — призна Волтер. — Вие сте копирали тая фраза, „краят на всичко“, от моите мисли, нали?
[Искахме да проумееш идеята чрез своите понятия]
— Значи техният Първи принцип тогава е „без незаслужена радост“? — усмихна се Жана. — Много християнско.
[Едва когато разбрахме, че вие, двете форми]
[Се подчинявате на първия принцип]
[Решихме да ви пощадим]
[Сега налагаме по-висш морален ред]
[Върху онези, които са надвили нашите по-низши форми]
— Кой? — попита Жана.
[Някога бяха като вас]
— Човечеството ли? — разтревожи се Жана.
[Дори и те го знаят]
[Наказанието се възпира, ако повярваш на заплахите]
[Щом знаят този морален закон]
[Който управлява всичко]
[То трябва и те да са управлявани от него]
— Наказание за какво? — попита Жана.
[За унищожаване на живота в галактиката]
— Абсурд! — Волтер образува във въздуха въртящ се галактически диск, сияещ и жив. — Империята кипи от живот.
[Животът отпреди тази напаст]
— Каква напаст? — Жана замахна с меча си. — Според мен с морални същества като вас аз мога да вляза в съюз. Докарайте ми тази напаст и ще се разправя с нея!
[Напастта — това са такива като вас]
[Преди да приемете абстрактна форма]
Жана се намръщи.
— Какво ли искат да кажат?
— Хората — отвърна Волтер.
5.
— Жената си призна веднага — каза Клеон. — Професионална убийца. Разгледах триизмерния запис — все едно импровизираше.
— Ламурк? — попита Хари.
— Очевидно, но тя не го признава. И все пак може и да е достатъчно, за да му извием ръцете — Клеон въздъхна и си пролича колко е напрегнат. — Но тъй като тя е от сектор Аналитика, може да е и професионален лъжец.
— По дяволите! — възкликна Хари.
В сектор Аналитика всеки предмет и всяко действие си имаха цена. Това означаваше, че престъпления не съществуваха — само деяния, които струваха пари. Всеки гражданин си имаше твърда цена. Моралът се състоеше в това да не се опитваш да вършиш нищо, без да си платиш. Всяка трансакция протичаше гладко с такава смазка като стойността. Всяка телесна повреда си имаше цена.
Ако искаш да убиеш врага си, то можеше да го направиш — но трябваше да депозираш пълната му стойност до един ден в Секторния фонд. Ако не си платиш, фондът смъкваше нетната ти стойност на нула. И тогава всеки твой приятел или враг можеше да те убие на аванта.
Клеон въздъхна и кимна.
— И все пак аз почти си нямам проблеми със сектор Аналитика. Техният метод способства добрите обноски.
Налагаше се Хари да се съгласи. Няколко Галактически зони използваха същата схема: те бяха образци за стабилност. Налагаше се бедните да се държат учтиво. Ако нямаш пукната пара, то нямаше как да оцелееш. Но и богатите не бяха неуязвими. Един консорциум от дребни риби в икономиката можеше да се събере и да пребие някой богаташ, а после просто да му плати сметката за болницата и лечението. Разбира се, отмъщението му можеше и да е страшно.