Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Но това…
— Хей, ние го плащаме — жлъчно се обади Юго.
Менюто съдържаше изключително псевдофал — последният стадий на хранителната криза в Трантор. Тази фабрика за храна работеше на пълна пара — дроб, бъбреци и шкембе, отглеждани във вани. Ни най-малък намек за животинска тъкан. И все пак говорещото меню ги увери с топъл женствен глас, че всичко било с плътния и влажен аромат на вътрешности.
— Не можем ли да си поръчаме някакво прилично месо? — попита раздразнено Марк.
— Това тук е с най-висока хранителна стойност — заяви Юго. — Пък и тук никой няма да ни търси.
Хари се огледа. Прикриваше ги звуков щит, но все пак сигурността беше нещо много важно. Повечето маси в ресторанта бяха заети от неговата охрана, останалите — от добре облечени аристократи.
— Пък е и модно освен това — добави той непринудено. — После можеш да се фукаш, че си идвал тук.
— Да се фукам, че съм се задавил? — Марк подуши във въздуха и набърчи нос.
— Всички неконформисти го правят — обади се Хари, но никой не схвана шегата.
— Аз съм беглец — прошепна Марк. — Разни хора продължават да се опитват да ме изкарат виновен за вълненията в Джунин. Поемам голям риск, като идвам тук.
— Ще ти се отплатим — рече Хари. — Тази работа трябва да ми я свърши някой, който е извън закона.
— Такъв съм. Освен това съм и гладен.
Говорещото меню ги увери, че освен това разполагали със специални ястия — от псевдоживотински, растителни или минерални съставки — сварени „в черупка“.
— Последният писък в храненето — превъзнасяше се менюто. — Захапвате твърдата черупка и достигате меката и вкусна великолепна вътрешност.
— Директно на въпроса — какво искате? — Марк вирна брадичка, напомняйки на Хари един пански жест, който използваше Най-голям.
Хари се изсмя и поръча „чревца“. Изненадваше се как свиква с неща, от които само преди седмици би се отвратил. След поръчката Хари каза: „Интермост“.
Марк се намръщи.
— Пряка връзка? С цялата проклета система?
— Интермост с нашата психоисторическа система от уравнения — уточни Юго.
Марк примигна.
— Пълноценна връзка? Трябва голям капацитет.
— Знаем, че може да се постигне — настоя Юго. — Нужна е само техниката — а ти я имаш.
— Кой го казва? — Марк присви очи.
Хари се наведе напред със сериозен вид.
— Юго се инфилтрира в твоите системи.
— Как го направи?
— Едни приятелчета ми помогнаха — отвърна наежено Юго.
— Далити значи — разпеняви се Марк. — Вие сте…
— Престани — пресече го Хари. — По-кротко. Това е делово предложение.
Марк се втренчи в Хари.
— Ще станете Първи министър, така ли?
— Може би.
— Искам опрощение като част от сделката. И за Сибил също.
Хари мразеше да дава несигурни обещания, но…
— Имаш го.
Марк сви устни, ала кимна.
— Струва скъпо. Имате ли парите?
— Императорът тлъст ли е? — отвърна му Юго.
Процесът по принцип беше прост.
Магнитните индуктивни примки, стегнати и свръхпроводими, можеха да съставят карта на отделните неврони в мозъка. Интерактивни програми оголваха сложностите на визуалния кортекс. Невронните връзки свързваха „нервната система на субекта“ с паралелна структура от чисто дигитални „събития“. Още по-надълбоко се оформяха връзки със сложните възли на еволюцията в лимбичната система.
Освен това технологията можеше да отприщи нови определения за Genus Homo. Но вековното табу над изкуствения разум от висш порядък държеше тези процеси в периферията. А и никой не смяташе Homo Digital за пълноценна проява на Естествения човек.
Хари знаеше всичко това, но бе научил много от потапянето на Панукопия — подобна технология.
Два дни след срещата с Марк в ресторанта — която се бе оказала изненадващо задоволителна и в тази хранителна криза му струваше едномесечната заплата — той лежеше отпуснат и безмълвен в една тръбообразна ниша… и после се гмурна в психоисторията.
Първо усети, че цялото стъпало на десния крак го сърби. Трепканията на места му подсказаха, че драйверите на населението са нестабилни. Това трябва да се поправи.
Продължи да пада надолу в зейналия под него космос.
Това беше системно пространство, безкрайна бездна, определяна от параметрите на психоисторията. В пълен вид тя имаше двайсет и осем измерения. Нервната му система можеше да я възприема само в разрези. С едно концептуално преместване Хари можеше да наблюдава няколко параметри оси и да вижда как събитията се разгръщат като геометрични форми.
Надолу, надолу — навътре в историята на Империята.